Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

- Не - отвърна обидената Нина, - защото е служил в спец частите и е обучаван да не се връзва на подобни неща.

Мейси беше изненадана.

- Служил е в армията? Мислех, че е просто някакъв ар­хеолог. Тоест не се е шегувал, когато каза, че ти е бодигард?

- Не. Така се запознахме - той ми спаси живота. Всъщ­ност, повече от веднъж. Макар че и аз спасих неговия ня­колко пъти, така че сме квит.

- Супер - рече Мейси, впечатлена повече от всякога от съпруга на Нина. - Ами… той няма ли по-малък брат?

Еди се върна при тях.

- Не знам колко време ще бъдат в безсъзнание - каза той, - но така или иначе трябва да действаме бързичко.

- Определено - съгласи се Нина. Тя отиде до палатката и се ослуша за някакви звуци, които да разкрият присъстви­ето на хора вътре. После отметна платнището. Палатката беше празна - но както Мейси им беше разказала, в единия ѝ край имаше дървена кабинка.

- По дяволите - промърмори Мейси, откривайки един­ствено една празна маса в другия ъгъл. - Тук бяха разгънати плановете, но са си ги прибрали! - Тя се обърна назад. - Единият от мъжете, които носеха сандъка, беше Гамал - шефът на охраната. Може пък почти да са приключили - ами ако сме закъснели?

- Сега ще разберем. - Нина отвори вратата на кабинката.

Меси беше права: надолу наистина имаше шахта, ко­ято се спускаше под платото. Отнякъде се носеше бръмче­нето на генератор… както и някакъв друг, по-отдалечен звук от електрически уред. Тя се запъти към стълбата, но преди да започне да се спуска по нея, върза косата си на конска опашка.

- Йе, бейби, тя се върна! - каза Еди и се ухили. Мейси също се усмихна, докосвайки собствената си конска опаш­ка, а Нина започна да слиза по стълбата.

7.

Шахтата беше дълбока около шест метра и се спускаше в полегат тунел с каменни стени. Преди да скочи в него, Нина провери дали отдолу не ги чака някой. Пътят на север беше блокиран от струпан пясък, но южният коридор беше разкопан и разкриваше прохода, който не беше използван от хиляди години. На всеки четири-пет метра по тавана бяха закачени крушки, и така до далечината.

По посока на Сфинкса.

Копието на картата, което им беше показала Мейси, беше вярно. Залата на летописите имаше два входа - онзи от източната страна, който екипът на АСН щеше да отвори скоро, и друг, запазен за владетеля. Само заговорниците от Храма на Озирис знаеха за него… а Бъркли не си беше на­правил труда да провери за други входове. Забързан да свърши всичко преди крайния срок и замаян от предстоящия фурор, той се беше втурнал към биещата на очи цел, без въобще да помисли, че може би има и друга.

Тази грешка щеше да му струва скъпо.

Еди скочи зад нея и подуши въздуха.

- Мирише така, сякаш къртят камъни.

Нина усети лека миризма на опърлено.

- На това ли мирише?

- Да. Веднъж се бях хванал на работа в една каменоделна - използваха електрически резачки, за да изрязват над­гробните плочи. Миришеше по същия начин.

- Правил си надгробни плочи? Всеки ден научавам по нещо ново за теб.

Той се усмихна.

- Аз съм пълен със загадки, любов моя.

Мейси скочи от стълбата и се огледа с възхищение.

- О, Боже! Това е страхотно! - Тя изчетка пясъчното по­критие на най-близката стена и отдолу се разкри по-тъмни­ят камък. - Розов гранит - най-вероятно донесен от Асуан. Това със сигурност е входът за владетеля. Твърде скъп е, за да се използва и за други.

- Наясно си с нещата - рече Еди.

- Разбира се! - възкликна тя, след което продължи, леко смутена: - Всъщност само с египетските. С останалото не съм чак толкова запозната… Може ли да тръгваме?

- След мен - рече твърдо Еди и мина пред нея. - Не се знае какво има нататък.

След като изминаха близо две трети от тунела, те от­криха нещо - бензинов генератор, чиято изпускателна тръба излизаше на повърхността. Тунелът покрай него из­глеждаше силно повреден: таванът беше укрепен с яки дървени греди.

- Като че ли всеки момент ще се срути - отбеляза Еди, докато се провираше внимателно под тях.

Нина се вгледа отблизо.

- Може пък вече да е станало - струва ми се, че те са го ремонтирали, за да минат оттук. Сигурно работят от седми­ци… Какво правиш?

Мейси вдигна фотоапарата си.

- Документирам всичко.

- Не можеш да използваш светкавица тук, може да я видят.

- Наясно съм! Правя клипове. - Тя си поигра с бутони­те и засне тавана. Еди и Нина продължиха напред. - Хей, почакайте ме!

Еди стигна до дъното на коридора. Покрити с пясък ко­лони и богато украсени стени бележеха входа към залата. Тук отекващият рев на електрическата резачка се чуваше по-ясно.