Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

- И много роби.

- Не - възрази Мейси. - Строителите всъщност са били умели майстори. Плащали са им. Цялата работа с робите е просто лъжа, която е била разпространена от фараоните след Хуфу, или Хеопс, или както там предпочиташ да го наричаш, за да се изкарат подобри от него. „Да, ние също бихме мог­ли да построим толкова големи пирамиди, ако бяхме използ­вали хиляди роби” или нещо такова. Хуфу не е бил по-лош от който и да е друг фараон.

- Защо изобщо са решили да строят точно пирамиди? - попита Еди. - Какво ѝ е толкова специалното на тази форма?

- Никой не знае - отвърна Нина.

- Май честичко ще чувам този отговор, а?

- Сигурно е някакъв символ с религиозно значение, но никой не е разбрал точно какво. Но те са вложили много вре­ме и усилия, за да усъвършенстват тази форма, като се за­почне още с най-първите династии. Техните пирамиди са били стъпаловидни като зигуратите41, но с подобряването на инженерните им умения те започнали да ги строят с гладки стени. Един фараон, на име… Снофру, мисля? - Нина поглед­на към Мейси, която кимна, доволна, че са потърсили мне­нието ѝ. - Той е построил Червената пирамида в Дашур, ко­ято е първата „истинска” пирамида. Била доста голяма - но пирамидата, построена от сина му, е много по-голяма. И ние се намираме в нея. - Тя разпери ръце, за да обхване огромната постройка около тях. - А защо са избрали да строят точ­но пирамиди… както вече казах, никой не знае.

Те се изкачиха до върха и Нина спря, за да си поеме дъх. Леко се подразни от това, че Мейси като че ли въобще не се беше изморила от изкачването. Друг хоризонтален коридор с нисък таван водеше още по-навътре в гробницата и само след няколко метра стигаше до висока стая. Еди надникна вътре и видя дълбоки бразди, които продължаваха навътре.

- Какво е това?

- Устройство против крадци - отвърна Мейси.

- Нали каза, че нямало скрити капани?

- Това не е точно капан. По-скоро е нещо като врата към подземието. Построили са я, като закачили три огромни камен­ни блока да висят от тавана. Щом Хуфу бил погребан, те ги пус­нали на пода, за да не могат иманярите да стигнат до него.

Влязоха; помещението беше абсолютно празно.

- А къде са каменните блокове?

- Иманярите стигнали дотук - изчурулика Мейси. - Раз­били блоковете и влезли право в погребалната зала. Тя се намира ей там. - Тримата хлътнаха в поредния къс зигзаговиден тунел, след което…

…Попаднаха в Царската зала. Погребалната зала на фа­раона Хуфу, запечатана преди четири хиляди и петстотин години.

- Това ли е? - попита разочаровано Еди. Правоъгълната зала беше с размери дванайсет на шест метра; по-голямата ѝ част бе заета от останките на голям гранитен саркофаг, но освен ковчега без капак, в нея нямаше нищо друго. Дори сте­ните бяха голи, без никакви украшения. - Очаквах нещо по-бляскаво.

- Все пак колегите на Лара Крофт са минали оттук - от­беляза Мейси снизходително. - Ако е била като гробницата на Тутанкамон, цялата стая би трябвало да е пълна със съкровища! - Очите ѝ проблеснаха при мисълта за това.

- Нямало е да има само съкровища - напомни ѝ Нина. - Голяма част от тях ще са били предметите, нужни на Хуфу за пътуването му през Подземното царство, за да се изправи на съд пред Озирис - храна и вода, такива неща. Но да, пак е щяло да има достатъчно съкровища.

Еди отстъпи встрани, за да влязат и останалите турис­ти, и се облегна на гранитната стена. Известно време наблю­дава как Нина оглежда саркофага и после каза:

- Не мисля, че е вътре.

- Знам. Само че не ми се случва често да виждам таки­ва неща, нали?

- Можеше да помолиш египтяните, докато беше в АСН - подхвърли Мейси. - Сигурно щяха да ти уредят частна обиколка.

Нина сви горчиво устни.

- Да, благодаря ти, че ми напомни.

- И кога доктор Бъркли ще се върне на разкопките? Трябва да отидем там - колкото по-скоро говорим с него, толкова по-бързо ще можеш да огледаш разкопките.

- Тя е права - рече Еди.

- Добре - промърмори Нина и неохотно се отдалечи от саркофага. - Но ако отидем там, а него още го няма, ще се ядосам много, че ме накара да си тръгна оттук.

*

И естествено, когато стигнаха до Сфинкса, Бъркли все още не се беше върнал. Очакваха го след трийсетина мину­ти - трийсет минути, които Нина би могла да използва за изследване на Великата пирамида.

Когато най-накрая се появи, бяха минали по-скоро пет­десет, а не трийсет минути, което изобщо не подобри наст­роението на Нина. Но се насили да се държи учтиво, знаей­ки, че ще има нужда от целия си чар, за да го убеди да я до­пусне до разкопките. Бъркли излезе от бяла правителствена лимузина, шофьорът му също се появи.