Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Мейси погледна към Сфинкса.

- Сложили са повече пазачи отпреди.

- Постарали са се никой да не си пъха носа в разкопки­те им - каза Еди. - Което може да се окаже от полза.

- Как така?

- Ако са довели нови пазачи, има голям шанс да не те разпознаят. - Той прокара пръсти по долната страна на ка­менната плоча, която беше поставена върху стената, сякаш да провери теглото ѝ.

- Откри ли нещо? - попита Нина.

- Просто си правя планове за по-късно. Какво, ще оти­дем ли да поразгледаме пирамидите?

Великата пирамида се намираше само на около четири­стотин метра от Сфинкса, но всъщност трябваше да изми­нат два пъти по-дълго разстояние, за да стигнат до входа откъм север, защото всяка от страните на пирамидата има­ше дължина над 220 метра. Самият вход, пред който вече се виеше опашка от няколко десетки души, се затваряше с пор­тал, охраняван от туристическата полиция. Достъпът до вътрешността на пирамидата се разрешаваше само два пъти дневно. Макар и уморена от единайсетчасовия полет от Ню Йорк, Нина бе настояла да отидат веднага, за да могат да си купят билети в момента, в който касата заработи.

Щом крилата на портала се разтвориха, Еди блокира дискретно, но твърдо достъпа до входа, позволявайки на Нина и Мейси да влязат първи.

- По-стръмно е, отколкото изглежда на снимките - от­беляза Нина. Тесният коридор с гладки стени се спускаше към сърцето на пирамидата под наклон от почти трийсет градуса и таванът беше смущаващо нисък.

Еди ги настигна, промушвайки се пред раздразнените туристи на входа.

- Боже, колко е тясно - оплака се той. - Сигурно фарао­ните са имали малки задници. Накъде води това нещо?

- Има два маршрута - отвърна Мейси. - Ако продължиш да вървиш напред, ще се озовеш в самата погребална зала, но там е доста скучно, нищо не са оставили. Решили са да използват друга зала, докато не построят пирамидата.

- Архитектите сигурно са откачили - рече Еди и се ухили. - Направо мога да си го представя: „Какво иска този? Завършили сме го почти до половината! Проклети клиенти!”.

След около осемнайсет метра коридорът се разделяше, единото му разклонение продължаваше надолу, а другото, с още по-нисък таван, започваше да се изкачва нагоре под също толкова стръмен ъгъл. Макар че искаше да разгледа целия комплекс, Нина реши да послуша Мейси и да тръгне по втория коридор. Дори толкова рано сутринта въздухът в тунелите беше горещ и задушаващ. Мускулите на краката ѝ се възмутиха от стръмния под, но тя продължи да се изкач­ва, приведена.

- Тук има ли разни скрити капани? - попита Еди.

- Скрити капани ли? - отвърна саркастично Мейси. - Тези неща ги има само в игрите „Тум Рейдър”.

- Така ли мислиш? - обади се Нина и момичето я по­гледна изненадано. - Няма да е зле някой път да седнеш да прочетеш научното списание „Археология”, вместо разни клюкарски статийки.

- Ама аз го чета! - възрази Мейси. - Е, поне интересни­те работи.

- То цялото е интересно - обиди се Нина.

- Да бе, все едно може да се сравнява намирането на древни монголски клечки за зъби с откриването на Атлан­тида. - Еди, който вървеше зад Мейси, се разсмя, вбесявай­ки Нина още повече.

Но раздразнението ѝ се изпари в мига, в който влезе в нов участък от вътрешността на пирамидата. От коридора, по който се изкачваше, се разклоняваше един хоризонтален проход, и тя се изненада, че изкачването продължаваше. Макар и малко по-широк от предишния тунел, таванът му беше много по-висок, почти девет метра. Великата галерия представляваше дълга сводеста зала, изградена от масивни варовикови блокове.

- Това вече е нещо - каза Еди и се протегна, щом се измъкна от коридора. - За какво служи?

- Има теория, че това е част от противовесната система за повдигане на блоковете към върха, но… всъщност никой не знае - призна Нина. Както много други неща в пирами­дите и точното предназначение на Великата галерия си ос­таваше загадка. Тя погледна надолу към хоризонталния про­ход. - Там долу се намира „Залата на царицата”, нали?

- Да - отвърна Мейси. В коридора влязоха още турис­ти, повечето от които искаха да си починат от изкачването, като тръгнат по равния коридор. - Макар че там никога не е имало царица - нейната пирамида е по-малката отвън. Това е просто поредната скучна недовършена погребална зала.

- Още една ли? - попита Еди. - Боже, архитектите им сигурно са си хвърлили папирусите на земята и са ги стъпка­ли от яд.

- Дори и да е празна, едва ли е скучна - възрази Нина и продължи да се изкачва по стълбите, които излизаха от Га­лерията. - Майсторската изработка на всичко това е неверо­ятна дори по днешните стандарти, а те са изработили всич­ко с примитивни инструменти.