- Сигурно е много хубаво - промърмори Еди.
Нина продължаваше да се колебае.
- Не знам колко струва полетът до Египет, но няма да е много евтин. Сами ще се оправим.
Той направи гримаса.
- Да бе, ако продадем някой друг бъбрек.
- Няма проблем, мога да си го позволя - каза Мейси. - Е, мама и татко могат, но все тая. Баща ми е пластичен хирург, а майка ми е психиатър, богати са. Така или иначе покриват всичките ми разходи.
- Чакай малко - каза Нина. - Мейси, ти разказа ли за всичко това на родителите си?
Момичето я погледна смутено.
- Всъщност, не. Те дори не знаят, че съм се върнала в Щатите.
Нина я погледна ужасена.
- O, Боже! Как така не си им казала?
- Опитвам се да ги предпазя! Онзи, белязания, каза, че ще изпрати хора да наблюдават дома ми и да подслушват телефоните, за да ме намерят. Ако мама и татко не знаят, че нещо се е объркало, те няма да се притесняват и няма да ме издадат.
- Е, сега вече знаят, че нещо не е наред - каза ѝ Нина. - Дори АСН да не са им казали, че си загазила - което е малко вероятно, - аз трябваше да кажа на полицията, че си била с мен снощи. Те са взели телефона на родителите ти от АСН и са им се обадили.
Мейси пребледня.
- О! Аз… не се сетих за това.
Нина кимна към телефона.
- Обади им се веднага. Кажи им, че си добре.
Момичето вдигна телефона и набра номера.
- Мамо, здравей. Мамо? Мамо, успокой се, добре съм. Да, добре съм, наистина! А, от АСН са се обадили, така ли? - Тя направи физиономия. - Не, въобще не стана така, лъжат! - Тя изсумтя нетърпеливо. - Мамо! Не, не мога да се прибера, не още. Ще си дойда при първа възможност, но има нещо, което трябва да направя първо, много е важно. После ще ви разказвам. А, и ако смяташ, че някой ви следи, обади се в полицията, става ли?
Реакцията беше толкова истерично-гръмогласна, че дори Нина и Еди я чуха.
- Боже, мамо! Виж какво, наистина съм добре. Пак ще ти се обадя, чуваш ли? Кажи на всички, че ги обичам. Мамо. Мамо! Казах, че ще се обадя. Чао. Чао.
Мейси остави телефона с изнервено и отчаяно изражение на лицето.
- Родители! Господи! Понякога са толкова досадни! - После изведнъж се обърна към Нина и я погледна извинително. - Ох, извинявай!
Нина я погледна объркана.
- За какво?
- В статията в „Тайм” пишеше, че родителите ти са починали, когато си била на моята възраст, затова не искам да си мислиш, че говоря за всички родители. Сигурна съм, че твоите са били страхотни. Извинявай. - Тя отиде и седна пред лаптопа.
- Ъ-ъ-ъ… добре - отвърна слисаната Нина.
- Съобразителна е, а? - прошепна Еди.
- Да. Двамата ще си паснете идеално.
- Пфу!
- Така - каза Мейси, обръщайки се към тях, - полети до Египет. Каква храна предпочитате, вегетарианска или редовна?
6.
ГИЗА
- Хей, ама тях не ги ли размазаха Трансформърите? - пошегува се Еди.
- Повече няма да ти позволявам да пускаш вкъщи този филм - промърмори Нина, докато се възхищаваше на трите огромни монумента, които се появиха пред тях. Великата пирамида в Гиза беше единственото оцеляло от Седемте чудеса на древния свят, останалите бяха съсипани от времето и конфликтите, избухнали преди хилядолетия. Една от причините за издръжливостта ѝ беше размерът; макар пирамидата на Хуфу и съседните ѝ, малко по-ниската на Хефрен и значително по-малката - но въпреки това впечатляваща - на Микерин, отдавна да бяха изгубили белите си варовикови покрития, колосалните им, изградени от пясъчник и гранит сърцевини си оставаха непокътнати след повече от четири хиляди и петстотин години.
Мейси не беше чак толкова впечатлена. Прибрала косата си под бейзболна шапка и сложила големи слънчеви очила, тя нетърпеливо заби крак в пясъка.
- Вече съм виждала пирамидите. Нали всеки ден бях тук. Защо не разговаряхте с доктор Бъркли?
- Отчасти, защото още не се е появил. - От страх, че може да бъде разпозната, Мейси не беше придружила Нина и Еди до Сфинкса, където те неуспешно се бяха опитали да убедят екипа на АСН да им даде достъп. - Снима се в някакво телевизионно предаване в Кайро, разказва за разкопките. Ще се върне чак след няколко часа. И отчасти, защото… добре де, не съм бил толкова път до Египет и да не видя пирамидите!
Те тръгнаха по пътя, който минаваше от северната страна на статуята. Еди погледна над стената надолу към разкопките.
- Това там долу шахтата ли е?
Мейси застана до него.
- Да. В онази палатка - посочи тя с пръст.
Той си отбеляза на ум местоположението ѝ, както и охраната, която се оказа доста по-сериозна, отколкото я беше представила Мейси. Пазеха я двама униформени, които не бяха от туристическата полиция, а най-вероятно от частна охранителна фирма.
Читать дальше