Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Еди не спираше да го удря. Кротала изплю кръв. Еди замахна и заби един ъперкът в брадичката му. Американецът залитна, падна върху греблото на булдозера и зъбците му се забиха в сакото от змийска кожа.

Но Кротала не беше приключил. Той забеляза оръжие­то си, протегна се да го вземе…

И полетя във въздуха, щом Нина рязко вдигна греблото.

Зъбците на греблото се забиха още по-здраво в сакото и Кротала остана да виси безпомощно. Той се опита да се изплъзне от дрехата, но не успя да освободи ръцете си.

Когато булдозерът спря, Еди заби още един юмрук в ко­рема му и погледна към предната част на трюма.

Шабан засили бъгито от рампата.

Офроудърът се удари силно в земята, разтърсвайки егип­тянина. Той едва успя да запази контрол върху колата, шо­фирайки с едната ръка, а с другата притиснал канопа към гърдите си. За миг ховъркрафтът се приближи към него и поклащащият се край на рампата се накани като огромна лопата да загребе бъгито… но Шабан успя да направи остър завой встрани. Ховъркрафтът профуча край него.

И пое директно към пропастта.

*

Мейси забеляза бъгито да се отдалечава и разпозна кой седи зад волана.

Щом Шабан беше избягал, къде се намираха Нина и Еди? Да не би да бяха…

Не. Тя отказваше да приеме тази възможност. Те не я бяха изоставили; тя също нямаше да ги изостави.

Мейси стисна зъби, превключи скоростите и натисна докрай педала за газта. Индикаторът за температурата све­теше червено, старият ленд роувър прегряваше, но въпреки това започна да настига ховъркрафта.

Нина изтича при Еди.

- Добре ли си? - попита тя, преглеждайки многоброй­ните му наранявания.

- Няма нищо, което един месец на Малдивите да не може да оправи - изпъшка той, стиснал ръката си, за да спре кървенето. Пренебрегвайки безпомощно ритащия и ругаещ Кротал, той огледа трюма и забеляза люка, който водеше към машинното отделение. - Трябва да спрем това нещо. Може да успеем да повредим двигателя…

- Няма време за това! - извика Нина, сочейки към пред­ната рампа. - Ще паднем в пропастта!

- Какво? Мамка му! - Започна да се оглежда трескаво. Пожарът на задната рампа се беше превърнал в огнен ад, а ако се опитаха да скочат от предната, ховъркрафтът щеше да ги размаже.

Нямаше никакъв изход…

Трясък на метал ги накара да се обърнат - и да видят как очукания ленд роувър се изкачва заднишком по предна­та рампа. Мейси беше спряла точно пред ховъркрафта, бе дръпнала ръчната спирачка и беше изчакала рампата да я загребе и да я погълне както кит поглъща лещанка. Джипът поднесе, когато тя скочи рязко върху спирачката, и се завъртя с предницата към тях.

Мейси се надигна, замаяна, но по стреснатата ѝ физио­номия бързо се разля усмивка, щом забеляза Нина и Еди.

- Качвайте се! - извика тя! - По-бързо!

Те хукнаха към очукания джип.

- Лоугън! - извика Нина. - Размърдай си задника! - Бъркли изскочи от скривалището си и хукна към лендроувъра. Всички се натовариха в него.

Еди забеляза за пръв път урвата, към която се прибли­жаваха. Разстоянието беше твърде малко, за да успее ленд роувърът да се отдалечи от ховъркрафта.

- Тръгвай към задната рампа! - изкрещя той.

- Тя гори! - възрази Бъркли.

- Тръгвай!

Мейси превключи на скорост и подкара джипа между две­те редици тежко оборудване. Тя видя бушуващите пламъци.

- Господи!

- Минавай през тях! - изкрещя Еди. Кротала продължа­ваше да виси от греблото, но успя да се извърти достатъчно, за да достигне пистолета си. - Давай!

Когато джипът се насочи към него, Кротала се прицели в шофьора му…

Но показалецът му се парализира от страх. Толкова се беше вживял в опитите да си върне револвера, че не беше забелязал приближаващата се пропаст… до сега.

Той преодоля шока си и стреля, но беше закъснял. Кур­шумът прониза покрива на ленд роувъра над главата на Мей­си. Джипът профуча край него.

Нина погледна назад.

- Няма да успеем! - Лендроувърът беше проектиран да бъде издръжлив, а не бърз.

- Ще успеем - каза Еди и я сграбчи здраво. Подминаха първия булдозер и когато Мейси сви към рампата, пред тях се разтанцуваха пламъците. - Но мисля, че трябва да се наведем!

Те се снижиха колкото можаха, а ленд роувърът се гмур­на в огнения ад, пламъците алчно нахълтаха през счупени­те прозорци.

Стъпиха на рампата…

Ховъркрафтът стигна до урвата.

Когато въздушната му възглавница се озова над про­пастта, силната въздушна струя запрати пясък и камъни на­долу. Останал без опора, носът на ховъркрафта клюмна на­долу, масивната машина се наклони силно напред и увисна над ръба на скалата. Огромните ѝ турбини продължаваха да я тикат напред и тя се залюля напред-назад като люлка, пре­ди да се наклони до точката, откъдето няма връщане. Всич­ко, което се намираше в нея, се плъзна към носа ѝ…