Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Археологът се беше качил в кабината и стоеше с гръб към нея.

Сега беше моментът.

Тя се плъзна назад и се накани да побегне към вратата, когато Бъркли скочи от кабината и се обърна. Веднага я за­беляза.

Погледите им се срещнаха. Нина замръзна. Само една дума от негова страна и водачът на култа щеше да бъде пре­дупреден…

Но Бъркли не каза нищо. Само примига и лицето му придоби съсредоточено изражение. Той се обърна и се качи да претърси кабината на булдозера за втори път.

Нина му благодари мислено и се приготви да тича.

- Какво има? - извика Шабан. Нина и Бъркли едновре­менно потрепериха. Той беше забелязал моментната нере­шителност на учения.

- Не съм сигурен - заекна Бъркли, но Шабан вече се приближаваше към позицията ѝ.

Тя скочи и вдигна канопа над главата си.

- Не мърдай! Ще го разбия!

Шабан спря и протегна ръце.

- Дайте ми го, доктор Уайлд.

- Няма да стане! - Тя отстъпи назад, поглеждайки през рамо към бушуващия пожар. - Какво ще кажете да ви опе­чем хляба, а?

- Не! - Той пристъпи към нея, разкъсван между жела­нието да си върне канопа и страха да не бъде унищожен. - Дайте ми го и ще ви подаря живота.

Нина продължи да отстъпва.

- Защо? За да го използвате и да убиете милиони хора? Няма начин. Всичко ще свърши тук, задник такъв!

Очите му се отместиха от нея към стената на трюма.

- Права сте. Ще свърши.

- Нина! - извика предупредително Бъркли, но беше твърде късно.

Кротала влетя през отворения люк и се хвърли върху Нина. Когато паднаха на пода, тя изпусна гърнето. Той едва успя да подпъхне ръка под него, за да му попречи да се раз­бие, но не можа да го задържи. Гърнето се търкулна към пламъците, но го спря една от халките на пода, която се из­ползваше за завързването на товарите.

Шабан въздъхна облекчено, щом установи, че гърнето е здраво, и тръгна към него.

- Убий я - заповяда той.

- С удоволствие - отвърна Кротала. С едната си ръка хвана Нина за опашката и я изправи, а с другата бръкна в джоба на сакото си, за да извади револвера…

Всички се обърнаха, когато другата врата се отвори с трясък.

В трюма скочи Еди с пистолета на Халил в ръка. Той веднага го насочи към най-голямата опасност, Кротала, но американецът дръпна още по-силно Нина за косата, карай­ки я да изпищи от болка, и я изправи пред себе си като чо­вешки щит. Шабан побърза да се прикрие зад най-близкия булдозер. Бъркли направи същото в другия край на трюма, свивайки се под едно от спуснатите гребла.

- Еди! - простена Нина, ужасена от количеството кръв по дрехите и лицето му. - О, Господи…

- Здрасти, скъпа - каза той, преди да погледне Кротала. - Ти. Да си я пуснал докато преброя до три.

Кротала опря револвера си в главата на Нина.

- А ти до две да си пуснал патлака.

- Еди, простреляй гърнето! - извика Нина. Той поглед­на настрани и забеляза канопа. - Ако го унищожиш, нищо няма да им остане!

- Направиш ли го, тя умира, Чейс! - извика Шабан, да­вайки знак на бодигарда си да не стреля - засега. В отговор Кротала блъсна Нина на колене и продължавайки да се крие зад нея, я принуди да се отдалечи от Еди.

Без да сваля пистолета си, той бавно ги последва. Намира­ха се патова ситуация; Кротала знаеше, че ако убие Нина, щеше да е мъртъв секунда след това, но Еди не можеше да стреля, без да рискува да я нарани. Можеше само да ги наблюдава как се оттеглят, докато не стигнаха до отворената врата.

- Себак! - извика американецът. - Ключовете в булдо­зера ли са?

Шабан веднага се досети какво си е наумил и се придви­жи към кабината на булдозера, като продължаваше да се дви­жи снижен, за да стои далеч от мушката на Еди. Качи се в ка­бината. Стартерът изтрака и дизеловият двигател забръмча.

- Каквото и да си намислил, откажи се - предупреди го Еди, но всъщност не можеше да направи нищо, за да ги спре. Без да сваля револвера си от главата на Нина, Кротала брък­на в джоба си и измъкна една „свинска опашка”. Промуши я през халката на пода, направи клуп, пъхна ръката на Нина в него и го затегна колкото можа.

Нина изпъшка от болка, когато полиетиленът се впи в китката ѝ. Тя беше здраво завързана за халката, ръката ѝ пул­сираше болезнено.

- Няма да мръднеш оттук - изсъска Кротала в ухото ѝ.

Междувременно Шабан беше разгадал управлението на булдозера. Той дръпна един лост, за да вдигне греблото му високо във въздуха, след което заклещи педала за газта с га­ечен ключ. Двигателят изрева, от ауспуха блъвна черен пу­шек, но машината не помръдна. Не беше на скорост.