Лий Бардуго - Престол и щурм Кн.2 от поредицата Гриша

Изтръгнах се от хватката ù. Предпочитах да видя Мал бесен, отколкото мъртъв.

Той стоеше на четири крака и се опитваше да се изправи. Останах изумена, че изобщо може да помръдне след атаката на Вихротвореца. Ескил отново изпъна ръка. Във въздуха се вдигна прашна вихрушка. Призовах светлината, без да ме е грижа какво биха казали Тамар или Мал. Този път обаче Мал се извъртя, избегна порива на вятъра и скочи на крака с изненадваща бързина.

Ескил намръщено се огледа, преценявайки възможностите си. Досетих се какво премисля. Не можеше да впрегне цялата си мощ в схватката, защото би рискувал да ни повали всички на земята, а нищо чудно да срути и част от конюшните. Изчаквах, поддържайки почти незабележим лъч светлина; представа нямах какво да правя от тук нататък.

Мал дишаше тежко, превит на две и с ръце на кръста. Сигурно имаше най-малко едно счупено ребро. Поне беше извадил късмет, че не е с прекършен гръбнак. Опитах мислено да му внуша да остане така и повече да не се бие. Той обаче се изправи с усилие, пъшкайки от болка. Разкърши рамене, изруга и изплю кръв. После за мой ужас сви юмруци и с жест подкани Вихротвореца да приближи. В тълпата се надигнаха оживени възгласи.

– Какви ги върши той? – простенах. – Отива на явна смърт!

– Ще се справи – успокои ме Тамар. – Виждала съм го да понася и по-страшни удари.

– Какво ?!

– Бие се тук почти всяка нощ, стига да е достатъчно трезвен. Понякога обаче идва и пиян.

– И се бие срещу Гриша?!

Тамар сви рамене.

– Всъщност е доста добър.

Значи с това си запълваше нощите Мал! Сега разбирах защо сутрин се явява с рани и синини. Какво се опитваше да докаже?! Сетих се за непредпазливите си думи след празненството у Грицки: „Не искам бремето на армия от безпомощни отказатся “.

Прииска ми се да не ги бях казвала.

Вихротворецът направо лъжливо движение вляво, после вдигна ръце за нова атака. В празния кръг изфуча вятър. Видях как краката на Мал се откъсват от пода. Стиснах зъби, очаквайки всеки момент да се размаже на отсрещната стена. Но в последната секунда той избегна вихрушката и атакува стъписания Вихротворец.

Ескил високо простена, когато Мал приклещи ръцете му към тялото, за да не може да използва силата си. Огромният фйерданин изръмжа, оголи зъби, напрегна мишци и се напъна да се освободи от хватката на Мал.

Давах си сметка какво коства това на Мал, но той го стисна още по-здраво. След това леко се изтегли назад и заби чело в носа на противника. Разнесе се отвратително хрущене. Още преди да успея да мигна, Мал пусна Ескил и нанесе серия бързи и кратки крошета в ребрата и стомаха на Вихротвореца.

Ескил се преви на две, опитвайки да се предпази. Започна да се бори за всяка глътка въздух, а от широко отворената му уста рукна кръв. Мал се извъртя и нанесе съкрушителен удар отзад в коленните свивки на Вихротвореца.

Ескил се стовари на колене, олюля се, но по някакво чудо остана изправен. Мал отстъпи назад и огледа резултата от усилията си. Тълпата дюдюкаше и тропаше с крака, крясъците ставаха френетични, но очите на Мал бяха все така приковани в падналия на колене Вихротворец.

Той внимателно огледа противника, после отпусна юмруци.

– Бий се – каза. От погледа, с който го произнесе, тръпки ме побиха. В него имаше отчаяно предизвикателство и някаква мрачна наслада. Какво ли виждаше, докато гледа падналия на колене Ескил?

Очите на Ескил се оцъклиха. Той с огромно усилие вдигна ръце. Слаб ветрец облъхна Мал. От всички страни се надигна дюдюкане.

Мал се остави известно време на вятъра, после пристъпи напред. Слабият повей на Ескил утихна. Мал опря ръка в гърдите на Вихротвореца и го събори назад с едно-единствено пренебрежително бутване.

Ескил се прекатури. Огромното му тяло удари земята и той със стенание се сви на кълбо. От всички страни се надигнаха подигравателни викове и крясъци. Един ликуващ солдат стисна Мал за китката и вдигна победоносно ръката му над главата. От ръка на ръка взеха да се предават някакви пари.

Тълпата се втурна към Мал и ме увлече със себе си. Всички говореха оживено в един глас, тупаха го по рамото, изсипваха пари в шепите му. По едно време Зоя застана пред него, обви врата му с ръце и впи устни в неговите. Видях как той се вцепени.

В ушите ми зашумя и заглуши крясъците на тълпата.

„Отблъсни я – молех го безмълвно, – отблъсни я.“

За миг дори вярвах, че ще го направи. После обаче ръцете му се сключиха около нея и той отвърна на целувката ù, докато множеството наоколо подвикваше одобрително.