Робърт МакКамън - Границата

стрелби в коридора, а след това се шокира до вцепеняване и изгуби безценни

секунди от вида на тварта с човешка форма и змиеподобни ръце. Той беше от хората,

проснали се по корем и открили огън по мъглявите войници. След като повърна

кръв и носът и ушите му спряха да кървят, от лазарета му дадоха малко валиум.

Валиумът в момента беше на мода. Сега вече агентът се владееше по-добре, но

слухът му още беше слаб и в лявото ухо усещаше болка, която се стрелкаше през

лицето му и надолу във врата.

- Трябва да се видим с мистър Деримън - заяви му Итън, след като войникът

отведе Оливия.

- Заповедите ми са да ви ескортирам обратно до стаите ви.

- Спешно е - настоя момчето. - Горгоните и мъглявите отново ще дойдат. И

следващия път няма да сте в състояние да оцелеете.

Агентът не можеше да се насили да погледне в сребърните очи на Итън. Взря се в

мъртвия, обезглавен труп и остана замислен доста време. След това извади от джоба

си комуникационно го устройство и набра поредица цифри.

- Темпест Едно Едно - каза в микрофона. - Сержант Акърс, Деримън там ли е?

- Потвърждавам наличието му. Подготвя шефа. Ти как си?

- Бива. Слушай... Ще кача горе тримата новодошли. На моя отговорност.

Страшилкото иска да говори с Деримън.

- „Амблър“ е в лошо състояние, Джони. Има нужда от лекарски преглед, но иска

първо да мине речта.

- Всички сме в лошо състояние. Страшилкото вика, че било спешно, и аз му

вярвам. Ако беше видял какво стана тук, долу, и ти щеше да му вярваш. Така че ги

качвам. Край! - Агентът прибра устройството. - Да вървим, но да сме наясно - имам

право да убия всеки един от вас, ако не ми хареса и едно ваше движение! Заплахата

му прозвуча кухо като цитат от „Наръчник на агентурата“, понеже беше ясно, че

страшилкото е спасил комплекса oт непоправимо унищожение. - Вървете пред мен в

колона по един!

ТРИДЕСЕТ

- Всеки момент излизаме напряко - каза сержант Акърс на агента на „Сикрет

сървис“, когато стигнаха до Ниво четири. - На ,,Амблър“ прекъсването няма да му

хареса!

Беше надникнал в сребърните очи на извънземното и потрепери, макар и не от

страх - отдавна бе прекрачил отвъд страха, - а от почуда и възхита. Канеше се да

попита „Не може ли да изчакате“, но знаеше, че номерът няма да мине.

- На моя отговорност - повтори Темпест Едно Едно и посочи на Дейв, Итън и

Джеферсън да продължат по коридора. Пасторът ме можа да се сдържи да не отдаде

игриво чест на пехотинците, когато ги подмина.

Групата стигна до врата с надпис СТУДИО и агентът каза на Дейв да влезе.

Вратата водеше към ярко осветената стая с бледозелени стени, сметаново бял диван,

масичка за кафе и няколко натруфени кресла. През малки говорители в тавана

свиреше музика, каквато Дейв свързваше с парадите по „Мейн стрийт“, но

Джеферсън правилно разпозна парчето като марш на Джон Филип Суза - толкова

американски, че да те пръсне от гордост и да ти скъса копчетата от пъчене.

В Ню Идън на празненствата по случай четвърти юли често използваше подобна

музика за предизвикване на патриотизъм и отваряне на портмонетата.

Централната приемна гледаше към три стаи, всички със затворени врати. Агентът

от „Сикрет сървис“ отиде до най-крайната отляво и почука. Почти веднага му

отвориха и на прага се изправи мъж в тъмносин костюм, с бяла риза, вратовръзка на

сиви райета, с остра брадичка и игла с американския флаг на ревера. Итън го беше

мярнал в гаража, когато го вкарваха вътре, но след това не го беше срещал.

- Искат да говорят с Деримън - обясни агентът и отстъпи встрани, така че новият

мъж да може да ги види. - Казаха, че е спешно.

Остробрадият мъж огледа Итън студено и сурово, преди ди заговори. В гласа му

се смесваха равни дози отвращение и страх:

- Знаеш, че е зает. Бийл току-що излезе от гримьорната, ще пуснат камерите след

около три минути.

- Аха, знам. Просто му кажи, че сме тук. Предай му, че според извънземното

горгоните и мъглявите ще нападнат отново.

- Ама че момент си избрал.

- Майната му на протокола - заяви Темпест Едно Едно, видимо ядосан. - Всичко

отиде по шибаните дяволи. Кажи на Деримън!

Другият агент се оттегли в стаята и затвори вратата, без да промълви и дума

повече.

- Чакайте тук - каза Темпест на поверениците си, докато маршът на Джон Филип

Суза се вихреше с басови барабани, цимбали и сладките ноти на отдавна мъртви

тромбони.