Робърт МакКамън - Границата

Хана. Попита:

- Какво е това чудо там? Автобусът... той къде е?

- Онова чудо е автобусът - обясни му Дейв, когато проповедникът стигна до тях. -

Горгоните разполагат с оръжие, което вдъхва живот на...

- Не искам и да го знам - увери го Джеферсън, - Исусе, каква бъркотия! - той се

втренчи в Итън. - Ти ли го уби?

- Да.

- Воуп - обърна се пасторът към Дейв. - С него какво стана?

- Той... то... изчезна или беше транспортирано, или както там го правят. Ти къде

беше?

Джеферсън чу далечния тътен и внезапно осъзна, че на няколко мили

разстояние се води битка в небето. За момент вниманието му бе отвлечено от

проблясъците светлина. Обясни:

- Бях на четвъртия етаж. Там са президентът Бийл и Първата дама. Двойка

морски пехотинци си поиграха грубичко с мен, но накрая получиха нареждане да ме

пуснат... - Намръщи се. - Всички ли сте добре? Как са Хана и Ники? Те наред ли са?

- И двете са в лазарета, който според мен е на този етаж, но по-навътре в

планината. Физически са добре, но ги тресат нервите.

- Да, и мен също - Джеферсън хубавичко огледа Оливия и забеляза, че тя едва се

крепи. Попита я: - А ти как си?

- И по-добре съм била. Итън разправяше, че трябва да се добере до Зона 51, за да

търси... не знам какво... нещо, което може да е от полза за спирането на това... - тя

махна към проблясъците и светкавиците сред жълтите облаци. - Не си представям

как може да бъде спряно, все едно какво ще открием там.

- Зона 51 - обърна се пасторът към Итън, - където са летящите чинии...

Преди три години щеше да се изсмее от сърце и може би да покаже среден пръст

на идиотите, които бръщолевят за правителствени конспирации и дисекция на

крушоглави експонати в подземни лаборатории.

- Искам да вляза в изследователската лаборатория и да видя какви артефакти се

пазят там. Мистър Деримън ми каза, че единственият, който има достъп до там, е

вашият президент, а той е...

- Доста е изкукал, да. Веднъж съм го срещал, преди години, докато беше студент

по право и работеше за Клинтън. Пушихме трева на едно парти в Литъл Рок.

Предполагам, че бихме могли да се изнудваме един друг... - Джеферсън всъщност

беше обмислял такъв вариант, но прецени, че армията от адвокати ще го смели на

пихтия и разследванията на собственото му минало можеха да дерайлират всичко,

построено от него. Така че майната й на снимката с автограф. Помътнелият му

поглед се върна върху Дейв.- Те имат оръжие, което е превърнало автобуса ни в

това... нещо?

- Неживи обекти в жива плът - потвърди Итън. - Много напредничаво и бързо

сътворение на клетки, използвайки обекта като референтна мрежа. С други думи,

съживяващ лъч.

- Свети мощи! - възкликна Джеферсън. - Пък аз си мислех, че 3D принтирането е

голямата работа!

- Президентът - върна ги на темата Итън. - Видял си го.

- Така е. Не ме позна, но пък и аз изглеждам доста по-различно, отколкото

преди. Не съм сигурен, че в настоящото си състояние Бийл би познал и родната си

майчица.

- Поне имаш някаква връзка с него. Ако успеем да му я припомним, толкова по-

добре.

- Първо трябва да минем през Деримън обаче - напомни Дейв.

- Да - Итън помълча известно време, загледан в битката, която се отместваше все

по-далеч от Бялото имение - като цяло добър знак. В облаците блесна чудовищна

синя светкавица, сини лъчи се разтекоха във всички посоки и огромен черен силует

рухна през жълтата мъгла и въртейки се диво, се разби някъде отвъд планинските

върхове. Едно на нула за горгоните, помисли си извънземният, но мъглявите

несъмнено щяха да си отмъстят. Имаше и друга причина войната никога да не

свършва: отмъщението води до отмъщение и... тъй си продължава до края на

вечността.

Не мина много време, преди войниците и агентите на „Сикрет сървис“ да

наизлязат от Бялото имение и под прицела на автоматични карабини да приберат

групата обратно вътре. Правеха се опити за разчистване на гаража, но това си беше

херкулесов подвиг. Никой нямаше представа какви мерки ще предприемат за

счупената плоча на входа. Близостта на трупа на звяра накара Оливия да се олюлее и

да се хване за Дейв за опора.

- Можеш ли да я заведеш до лазарета? - попита той войника до себе си. - Тя е в

шок, има нужда от медицински грижи.

- Действай - каза и агентът - един от облечените в джинси цивилни мъже, които

ги бяха свалили от автобуса. Той разбираше що е то шок. Беше пратен да охранява

момичето с превръзката на окото и беше останал твърдо на мястото си, докато не чу