Луиз Пени - Жестокият месец

– Искаш ли да седнем заедно? – попита.

– Не, не искам – сопна ѝ се Рут. – Трябва да се прибирам.

– Как са пиленцата? – продължи Мирна. Не се обиждаше на Рут (обратното би означавало постоянно да се чувства обидена).

– Не са пиленца, а патенца.

– Откъде можем да получим истински яйца? – попита Роуз Трембли Рут. Стискаше три изящни дървени яйца в пухкавите си розови ръчички и приличаше на малката Синди Лу, застанала пред пред Гринч14.

Незнайно защо децата от Трите бора се събираха винаги около Рут като нощни пеперуди около лампа.

– Аз откъде да знам?

– Нали вие сте госпожата с яйцата?

Опакована в мокро одеяло, Роуз малко напомняше на скъпоценните патешки яйца на Рут, завити с фланелена кърпа.

– Моите яйца са си у дома, на топло, а ти би трябвало да последваш примера им. – Рут посочи с бастуна си Клара, която се опитваше да се добере до маса с храна. – Но ако настояваш на това безумие, иди да поискаш от нея.

– Ама Клара няма нищо общо с раздаването на шоколадови яйца! – възкликна Мирна, когато малката Роуз хукна към художничката и извика другите деца. След секунди Клара като че ли бе попаднала в центъра на торнадо.

– Знам – изсмя се Рут и закуцука надолу по стълбите. Когато стигна до долу, се обърна и пак погледна дебелата негърка, която тъкмо поднасяше сандвич към устата си. – Ще ходиш ли довечера?

– На вечерята у Клара и Питър ли? Всички отиваме, нали?

– Знаеш, че нямам предвид вечерята. – Старата поетеса не погледна към имението „Хадли“, но Мирна знаеше, че тъкмо него има предвид. – Не го правете.

– Защо? Аз постоянно извършвам такива ритуали. Спомни си как след смъртта на Джейн всички жени се събрахме и извършихме ритуала за пречистване. Включително и ти.

Мирна никога нямаше да забрави как всички жени обикаляха селския площад с китки градински чай, за да прогонят с дима страха и подозренията, обхванали Трите бора.

– Сега е друго, Мирна Ландърс.

Мирна не подозираше, че Рут знае фамилното ѝ име. И дори малкото ѝ име всъщност. През повечето време възрастната поетеса просто посочваше и командваше.

– Това не е ритуал. А съзнателно предизвикване на злото. Няма нищо общо с бог или богиня, с духове или духовност. Тук става въпрос за отмъщение.

Аз бях обесена, защото сама живеех,

защото имам сини очи и загоряла кожа,

защото нося дрипави поли със копчета откъснати,

във ферма буренясала живея

и безотказен лек срещу брадавици забърквам.

О, да, и заради гърди налети

и сладка круша, в тялото ми скрита.

Когато демони се търсят,

така избират изкупителните жертви.

– Не го прави, Мирна Ландърс. Ти знаеш каква е разликата между ритуал и мъст. И това, което обитава имението, също я знае.

– Мислиш, че го правят за отмъщение? – попита смаяно Мирна.

– Разбира се. Оставете го на мира. Оставете онова, което обитава къщата, на спокойствие.

Старицата размаха бастуна си към имението. Ако беше магически жезъл, сигурно щеше да избълва мълнии и да унищожи мрачната къща на хълма, помисли си Мирна. После Рут се обърна и закуцука към къщи. За да се върне при яйцата си. При живота си.

Мирна остана със спомена за острите сини очи на поетесата, за вечно загорялата ѝ от слънцето кожа, опърпаните поли и липсващите копчета. Проследи с поглед възрастната жена, която се отдалечаваше към къщата си, буренясала с треви и думи.

* * *

Дъждът се забави и Велика неделя препускаше като заек. Тими Бенсън намери най-много яйца и получи за награда огромен шоколадов заек, пълен с играчки. Полет Лего му го открадна, но мосю Беливо я накара да му го върне и да се извини. Тими предвиди какво ще последва, затова отвори кутията, счупи ушите на заека и даде останалото на Полет, която го удари с юмрук.

Вечерта Питър и Клара организираха традиционна великденска вечеря. Жил и Одил донесоха франзели и сирена. Мирна пристигна с пищна подаръчна кошница и я остави по средата на чамовата маса в кухнята. Медиумът Жана Шове донесе китка диви цветя, които бе набрала по поляните около Трите бора.

Софи Смит също беше там – дойде с майка си Хейзъл и Мадлен. Беше пристигнала предния ден с малка синя кола, пълна с мръсни дрехи. Сега си приказваше с другите гости, докато Хейзъл и Мадлен предлагаха поднос със скариди.

– Значи вие сте медиумът – отбеляза Софи, като взе няколко скариди от майка си и ги натопи в сос.

– Казвам се Жана.

– Като Жана д’Арк – засмя се Софи с не много приятен глас. – Внимавайте. Нали знаете какво се е случило с нея.