Робърт Галбрейт - Копринената буба

– Е, и? – попита Фанкорт с ръце в джобовете.

– Колкото повече разговарях с хора, познавали Куин, толкова по-ясно ставаше, че романът, четен от всички, има много малка прилика с онзи, над който той е твърдял, че работи.

Дъхът на Фанкорт се издигна в облаче пред него и скри малкото, което Страйк виждаше от едрите му черти.

– Срещнах дори момиче, което е чуло откъс от книгата, непоявяващ се във финалния ръкопис.

– Писателите съкращават – подметна Фанкорт и взе да се разтъпква, сгушил рамене. – Оуен би сторил добре да съкрати доста повече. В няколко романа, между прочем.

– Има и дублиране от предишни негови творби – продължи Страйк. – Два хермафродита. Два окървавени чувала. Всичкият този натрапен секс.

– Той беше човек с ограничено въображение, господин Страйк.

– Оставил е бележка, върху която е написал няколко възможни имена за героя си. Едно от тях се появява на използвана лента от касета за пишеща машина, излязла от кабинета му, преди полицията да го запечата, но го няма никъде в завършения ръкопис.

– Ами, значи, е размислил – подразнено отсече Фанкорт.

– То е обичайно име, не символично или архаично като другите в готовия ръкопис – отбеляза Страйк.

Очите му вече свикваха с тъмнината и той зърна бегло любопитство по грубоватото лице на Фанкорт.

– Пред ресторант, пълен с хора, Куин е изял последната си храна, както мисля, че ще се окаже, и е представил последното си публично изпълнение – додаде Страйк. – Надежден свидетел разправи как Куин е крещял, та целият ресторант да чуе, че единствената причина Тасъл да е твърде малодушна да представи романа бил „проклетият немощен член на Фанкорт“.

Съмняваше се двамата с Фанкорт да са виждани ясно от неспокойните хора на издателската маса. Фигурите им вероятно се сливаха с дърветата и статуите, ала твърдо решените и отчаяните все пак биха могли да ги открият по светещото връхче от цигарата на Страйк – белегът за снайпериста.

– Работата е там, че в „Bombyx Mori“ не пише нищо за вашия член – продължи Страйк. – Не пише, че любовницата на Куин и младата й транссексуална приятелка са „красиви изгубени души“, а той им е казал, че ги описва така. И върху копринените буби не се изсипва киселина, а се варят, за да се сдобиеш с пашкулите им.

– Какво от това? – повтори Фанкорт.

– Бях принуден да стигна до извода – каза Страйк, – че онзи „Bombyx Mori“, който всички са чели, е различен роман от „Bombyx Mori“, който е написал Оуен Куин.

Фанкорт спря да се разтъпква. Застинал за миг, той очевидно сериозно обмисляше казаното от Страйк.

– Аз... не... – пророни той едва ли не на себе си. – Куин е написал книгата. Това е неговият стил.

– Странно, че го казвате, защото всеки с ухо за специфичния стил на Куин долавя чужд глас в романа. Даниъл Чард мислеше, че е на Уолдгрейв. Уолдгрейв смяташе, че е Елизабет Тасъл. А Крисчън Фишър чуваше вас.

Фанкорт сви рамене с обичайната си небрежна арогантност.

– Куин се е опитвал да имитира по-добър писател.

– Не мислите ли, че начинът, по който третира живите си прототипи, е странно неравномерен?

Фанкорт, приел цигарата и огънчето, които Страйк му предложи, вече слушаше мълчаливо и с интерес.

– Твърди, че съпругата и агентката му паразитират върху него – продължи Страйк. – Неприятно обвинение, но такова, каквото всеки би могъл да отправи срещу хората, живеещи от неговите печалби. Намеква, че любовницата му не обича животни, и вмъква нещо, което е или завоалирана препратка към лошите книги, които пише, или твърде извратен паралел с рака на гърдата. Транссексуалната приятелка се е отървала с подигравка за вокалните упражнения – и това, след като твърди, че му е показала мемоарите, писани от нея, и му е доверила най-съкровените си тайни. Обвинява Чард, че практически е убил Джо Норт, и прави груби намеци какво би искал действително Чард да стори с него. А налице е и обвинението, че вие сам сте виновен за смъртта на първата си съпруга. Всичко това са все слухове, които витаят из публичното пространство, или лесни за отправяне обвинения.

– Което не значи, че не са оскърбителни – тихо промълви Фанкорт.

– Съгласен съм – каза Страйк. – Това е дало повод на много хора да му се разгневят. Но единственото разкритие в романа е инсинуацията, че вие сте бащата на Джоана Уолдгрейв.

– Казах ви... на практика ви го заявих в очите при последната ни среща – напрегнато заговори Фанкорт, – че такова обвинение е не само фалшиво, но и невъзможно. Аз съм безплоден, както Куин...