Робърт Галбрейт - Копринената буба

По лицето й се изписа неистова омраза. Пръстите й се сгърчиха, ала тя се въздържаше. Страйк искаше жената да рухне, да се предаде, ала очите на акула очакваха той да покаже слабост и пробойна.

– Сътворила си роман на базата на план за убийство. Отстраняването на вътрешностите, заливането на трупа с киселина не са били символични, а са целели да объркат експертите в полицията. Ала всички са го приели като литература. И си убедила глупавия егоистичен негодник да съдейства за собствената си смърт. Казала си му, че имаш страхотна идея за увеличаване на рекламата и печалбата му. Двамата сте щели да разиграете публичен скандал, в който да споменете, че книгата е твърде заядлива, за да бъде издадена, а после по план той е трябвало да изчезне. Щели сте да пуснете слухове за съдържанието на романа, а когато Куин се оставел да бъде намерен, си обещала да му осигуриш тлъста сделка.

Тя тресеше глава, чуваше се как дробовете й се мъчат, ала мъртвешките очи не се отделяха от лицето му.

– Той ти е предал книгата си. Изчакала си няколко дни до Нощта на фойерверките, за да си подсигуриш много разсейващ шум, после си разпратила копия от фалшивия роман до Фишър – та да е сигурно, че за книгата ще се приказва, до Уолдгрейв и до Майкъл. Инсценирали сте скандала, след което си последвала Куин на Талгарт Роуд...

– Не – промълви Фанкорт, очевидно неспособен да се сдържа.

– Да – безжалостно заяви Страйк. – На Куин не му е минавало през ум да се бои от Елизабет, след като е била негова съзаклятница в плана за завръщането на века. Сигурно в този момент вече почти е бил забравил как те е изнудвал с години, нали? – обърна се той към Тасъл. – Просто е развил навика да иска пари и да ги получава. Съмнявам се, че вече сте говорили за пародията, постъпката, съсипала живота ти... И знаеш ли какво се е случило според мен, след като той те е пуснал вътре, Елизабет?

Против волята си Страйк си припомни сцената: големия сводест прозорец, тялото, разположено като за ужасяващ натюрморт.

– Накарала си наивния нарцистичен нещастник да позира за рекламна снимка. Коленичи ли той? Героят в реалната творба хленчеше ли, или редеше молитви? Или бе вързан също като твоя Бомбикс? На Куин би му се понравило да позира овързан с въжета. Така е щяло да ти е лесно да се промъкнеш зад него и да смажеш главата му с металния стопер за вратата, нали? Под прикритието на фойерверките из квартала си проснала Куин, изкормила си го и...

Фанкорт нададе сподавен стон на ужас, ала Тасъл заговори отново с фалшивия си утешителен тон:

– Трябва да идете да се прегледате при лекар, господин Страйк. Горкичкият вие...

И за негова изненада посегна да сложи голямата си ръка върху покритото му със сняг рамо. Като си припомни какво беше извършила тя с нея, Страйк отстъпи инстинктивно и ръката й увисна надолу, а пръстите рефлексно се свиха в юмрук.

– Натикала си в пътна чанта вътрешностите на Куин и истинския ръкопис – каза детективът. Тя отново го бе приближила толкова, че той усещаше мириса й – комбинация от парфюм и застоял тютюнев дим. – После си сложила пелерината и шапката на Куин и си напуснала къщата. Отишла си да пуснеш четвърто копие от „Bombyx Mori“ през отвора за писма във вратата на Катрин Кент, та да увеличиш броя на заподозрените и да инкриминираш друга жена, задето е получавала онова, от което ти си била лишена – секс. Общуване. Поне една приятелка.

Тя отново издаде престорен смях, ала този път той звучеше налудничаво. Пръстите й все така се стягаха и разпускаха.

– С Оуен много бихте си допаднали – изшептя тя. – Не мислиш ли, Майкъл? Двама сбъркани фантазьори... Хората ще ви се смеят, господин Страйк. – Тя пъхтеше по-силно отвсякога, а мъртвешките празни очи се открояваха върху побелялото й лице. – Жалък инвалид, който се бори да си върне усещането за успех...

– Имате ли някакво доказателство за всичко това? – настоя да узнае Фанкорт и в предрезгавелия му глас се усещаше желанието му да не вярва.

Това не беше трагедия, написана с мастило върху хартия, нито смъртна сцена, нарисувана с маслени бои. До него стоеше жива и дишаща приятелката му от студентските години и каквото и да бе сторил животът впоследствие с тях, мисълта, че едрото грозновато момиче от „Оксфорд“ би могло да се превърне в жена, способна на тъй гротескно убийство, беше почти непоносима.

– Да, имам доказателство – тихо изрече Страйк. – Имам втората пишеща машина, същият модел като тази на Куин, увита в черна бурка и защитен комбинезон, окапан със солна киселина и с камъни в джобовете за тежест. Леководолаз любител, мой познат, ги извади от морето преди няколко дни. Лежали край прочути скали край Гуитиън – Устата на ада. Има ги на корицата на един от романите на Доркъс Пенгълий. Сигурно ти е показала мястото, когато си й гостувала, Елизабет? Върна се сама с мобилния си телефон, като й каза, че търсиш по-добра връзка ли?