Робърт Галбрейт - Копринената буба

Тя издаде зловещ стон като човек, ударен с юмрук в стомаха. В една секунда никой не помръдна, след това Тасъл се завъртя тромаво и хукна с препъване обратно към клуба. Появи се и изчезна яркожълт светъл правоъгълник, когато вратата се отвори и затвори.

Фанкорт направи няколко крачки напред, после се обърна назад към Страйк с леко безумен поглед.

– Не може така... трябва да я спрете!

– Не бих я хванал, дори да исках – заяви Страйк и хвърли угарката си в снега. – Коляното ми играе номера.

– Тя може да стори всичко...

– Вероятно е хукнала да се самоубива – съгласи се Страйк и извади мобилния си телефон.

Писателят се втренчи в него.

– Вие... студенокръвен негоднико!

– Не сте първият, който ми го казва – увери го Страйк и взе да натиска бутоните на телефона си. – Имаш ли готовност? – изрече в него. – Ние потегляме.

49

Опасностите като звездите по-ярко блестят в мрачна обстановка.

Томас Декър,

Благородният испански войник

Едрата жена се шмугна покрай пушачите пред клуба с подхлъзване и залитане. Затича по тъмната улица, а палтото й с кожена яка се вееше зад нея.

Такси със светеща лампичка за „свободно“ се появи от странична улица и тя размаха лудешки ръце. Таксито спря до тротоара и фаровете му образуваха два конуса от светлина, чиято траектория бе насечена от гъстата снежна завеса.

– Фулъм Палъс Роуд – изрече дрезгавият плътен глас, накъсан от хлипове.

Отделиха се бавно от бордюра. Таксито беше старо, с издраскана стъклена преграда, леко потъмняла от дългите години пушене на собственика му. Огледалото за обратно виждане показваше Елизабет Тасъл, осветена от уличните лампи, да ридае беззвучно, скрила лице в големите си длани, с тресящи се рамене.

Шофьорът не я попита какво се е случило, а плъзна поглед покрай нея към улицата отзад, където смаляващите се фигури на двама мъже бързаха през снега към червена спортна кола.

В края на улицата таксито зави наляво, а Елизабет Тасъл все още плачеше, заровила лице в шепите си. Дебелата шапка на шофьора бодеше дразнещо, въпреки че бе свършила добра работа при дългите часове на чакане. Излязло на Кингс Роуд, таксито ускори през гъстия сипкав сняг, съпротивляващ се на усилието на гумите да го смачкат в киша, а безмилостната виелица продължаваше и правеше пътищата все по-смъртоносни.

– Движите се в погрешна посока.

– Има отклонение заради снега – излъга Робин.

Тя срещна за кратко погледа на Елизабет в огледалото. Агентката се озърна през рамо. Червеното алфа ромео беше твърде назад, за да го види. Започна да оглежда с диви очи сградите, покрай които минаваха. Робин чуваше зловещото свирене, разнасящо се от гърдите й.

– Движим се в обратна посока.

– След минута ще обърна – успокои я Робин.

Не видя как Елизабет Тасъл опитва дръжката, но чу. Всички врати бяха заключени.

– Можете да ме свалите тук – изрече високо тя. – Пуснете ме да сляза, казах!

– Няма да намерите друга кола в това време – увери я Робин.

Разчитали бяха, че Тасъл ще е твърде притеснена, за да се ориентира накъде се движат в продължение на по-дълго време. Таксито едва бе стигнало до Слоун Скуеър. До Ню Скотланд Ярд имаше още близо два километра. Очите на Робин отново се стрелнаха към огледалото за обратно виждане. Алфа ромеото беше червена точица в далечината.

Елизабет беше откопчала колана си.

– Спрете това такси! – извика тя. – Спрете и ме оставете да сляза!

– Не мога да спра тук – обясни Робин с далеч по-голямо спокойствие, отколкото изпитваше, защото агентката се бе надигнала от мястото си и думкаше по преградата с големите си ръце. – Ще ви помоля да седнете, госпожо...

Преградата се открехна. Ръката на Елизабет сграбчи шапката на Робин и част от косата й, главата й се озова почти редом с тази на Робин, изражението й бе зверско и безумно. Косата на Робин падна над очите й на потни кичури.

– Пуснете ме!

– Коя си ти? – изхриптя Тасъл, като раздруса главата на Робин за косата, която стискаше в шепата си. – Рейф каза, че видял блондинка да рови в кофата за боклук. Коя си?!

– Пуснете ме! – закрещя Робин, когато Тасъл впи другата си ръка в шията й.

На двеста метра зад тях Страйк викна на Ал:

– Настъпи газта, дявол го взел, нещо не е наред там, погледни...

Таксито отпред шареше на зигзаг по цялата улица.

– Никога не я е бивало на лед – простена Ал, когато колата му поднесе, а таксито зави зад ъгъла на Слоун Скуеър и изчезна от поглед.