Робърт Галбрейт - Копринената буба

– Какво има... къде?

– Няма значение, просто неща от книгата. Лионора не ви ли разправи за нея?

– Не – отвърна Страйк.

– Странно – каза Фишър. – Тя би трябвало да я познава. Винаги съм си представял, че Куин е от онези писатели, които изнасят лекции на семейството си за своята работа на всяко хранене.

– Защо решихте, че Чард или Фанкорт биха наели частен детектив, след като не сте знаели, че Куин е изчезнал?

Фишър сви рамене.

– Не знам. Предположих, че някой от тях се опитва да разбере какво възнамерява той да прави с книгата, та да могат да го спрат или да предупредят новия издател, че ще го съдят. Или пък се надява да открие нещо срещу Куин и да отвърне на огъня с огън.

– Затова ли толкова държахте да се срещнете с мен? – попита Страйк. – Вие знаете ли нещо срещу Куин?

– Не – разсмя се Фишър. – Аз просто съм си любопитен. Исках да науча какво става.

Той погледна часовника си, преобърна един проект за корица на книга пред себе си и леко отмести стола си назад.

Страйк разбра намека.

– Благодаря ви за отделеното време – каза той и се изправи. – Ако се чуете с Оуен Куин, бихте ли ми съобщили?

Той подаде визитка на Фишър. Фишър я разгледа смръщено, докато заобикаляше бюрото си, за да изпрати Страйк.

– Корморан Страйк... Страйк... Ама тази фамилия ми е позната.

Явно чак сега го осени. Фишър внезапно се оживи, сякаш батериите му бяха подменени.

– Дявол го взел, вие сте онзи от случая с Лула Ландри!

Страйк знаеше, че би могъл да седне отново, да си поръча лате и да се радва на пълното внимание на Фишър в продължение на още близо час. Вместо това се сбогува дружелюбно, но решително и след няколко минути излезе отново на студената мъглива улица сам.

7

Мога да се закълна, не съм се провинявал никога в четене на подобни неща.

Бен Джонсън,

Всеки със своето настроение

Когато бе информирана по телефона, че съпругът й в крайна сметка не е в хотела за писателски отдих, Лионора Куин се разтревожи.

– А къде е тогава? – зададе въпрос, но сякаш повече на себе си, отколкото на Страйк.

– Къде отива обикновено, когато зачезва? – попита Страйк.

– На хотел – отвърна тя. – А веднъж отседна у жена, но прекъсна познанството си с нея. Орландо – изрече остро встрани от слушалката, – остави това, мое е. Казах, че е мое. Какво? – попита високо в ухото на Страйк.

– Нищо не съм казал. Искате ли да продължа да търся съпруга ви?

– Искам, естествено. Кой друг ще го намери? Не мога да оставя Орландо. Питайте Лиз Тасъл къде е. Тя го е намирала преди. В „Хилтън“ – неочаквано заяви Лионора. – Веднъж беше в „Хилтън“.

– Кой точно „Хилтън“?

– Не знам, питайте Лиз. Тя го принуди да хукне, така че тя трябва да помогне за връщането му. Не приема обажданията ми. Орландо, остави това!

– Сещате ли се за някого друг...?

– Не, ако се сещах, бих го попитала, нали така? – тросна се Лионора. – Вие сте детективът, вие го открийте! Орландо!

– Госпожо Куин, имаме...

– Наричайте ме Лионора.

– Лионора, трябва да вземем предвид вероятността съпругът ви да си е причинил нараняване. Ще го намерим по-бързо, ако се обърнем към полицията – повиши глас Страйк, за да надвика домашната гюрултия в другия край на линията.

– Не искам. Обадих им се миналия път, а се оказа, че той бил у жена, и те бяха много разсърдени. Той ще се ядоса, ако го направя пак. А и Оуен не би... Орландо, остави го, казах!

– Полицията би разпространила снимката му по-ефективно и...

– Искам да се прибере у дома без много шум. Защо просто не вземе да се върне? – възкликна обидено. – Нямаше го достатъчно време, за да се е успокоил вече.

– Чели ли сте новата книга на съпруга си? – попита я Страйк.

– Не. Винаги чакам да бъдат завършени, че да ги чета в нормален вид, с корици.

– Той сподели ли с вас нещо за нея?

– Не, мрази да говори за работата си, докато... Орландо, остави го!

Той не беше сигурен дали тя затвори умишлено, или не.

Мъглата от ранната сутрин се беше вдигнала. Дъжд нашарваше прозорците на офиса му. Всеки момент щеше да пристигне клиентка, поредната развеждаща се жена, желаеща да знае дали съпругът й, който скоро щеше да е бивш, не укриваше средства.

– Робин – каза Страйк, като излезе във външния офис, – би ли ми принтирала снимка на Оуен Куин от интернет, ако намериш такава? Също така, обади се на агентката му Елизабет Тасъл и провери дали има желание да отговори на няколко бързи въпроса.

Канеше се да се върне в кабинета си, когато се сети за още нещо.