Робърт Галбрейт - Копринената буба

То се знае, имаше предвид, че бедните би трябвало да се простят с юридическите услуги. Такива като средния клиент на Страйк щяха да продължат да използват скъпоплатени адвокати. Повечето от работата му напоследък идваше от настроени подозрително богаташи, дето все някой ги прекарваше. От него идеше информацията, която захранваше сръчните им адвокати и им помагаше да спечелят за клиентите си по-изгодни споразумения при отровните бракоразводни дела и бизнес спорове. Постоянният поток състоятелни клиенти предаваха името му на също такива като тях мъже и жени с отегчително сходни проблеми; това бе наградата за отличилия се в неговата професия и ако работата често биваше монотонна, от друга страна, пък бе доходна.

Когато новините свършиха, той с мъка се надигна от леглото, вдигна остатъците храна от стола и сковано отиде до малкия кухненски бокс, за да измие всичко. Никога не запускаше тези си задължения: навиците за самоуважение, усвоени в армията, не бяха изоставени и при най-крайната му бедност, нито пък изцяло се дължаха на военното му обучение. От момче беше спретнат и прибран, подражаваше на чичо си Тед, чиято привързаност към реда, бил той в кутията му за инструменти или в хангара за лодката му, остро контрастираше с хаоса, заобикалящ Леда, майката на Страйк.

Десет минути по-късно, след последно изпикаване в тоалетната, където винаги бе мокро заради намиращия се в близост душ, и измиване на зъбите на по-широката кухненска мивка, Страйк се върна при леглото и се зае да сваля протезата си.

Климатичната прогноза за следващия ден беше финалът на новинарската емисия: температури под нулата и мъгла. Страйк втри пудра в края на ампутирания си крак; тази вечер го чувстваше по-малко болезнен, отколкото преди няколко месеца. Въпреки днешната пълна английска закуска и кърито, беше свалил малко килограми, защото отново имаше възможност да си готви сам и това бе отнело напрежение от крака му.

Насочи дистанционното управление към телевизионния екран; смеещата се блондинка и прахът й за пране бяха отвени от мрака. Страйк се намести тромаво под завивките.

Разбира се, ако Оуен Куин се криеше в писателското убежище, лесно можеше да го изкара от там. Звучеше като егоистичен мръсник, зачезнал в неизвестността със скъпоценната си книга...

Мъглявият въображаем образ на разгневен мъж, изфучаващ навън с лека пътна чанта, преметната през рамо, изчезна тъй бързо, както се бе появил. Страйк потъваше в така желания дълбок и лишен от сънища сън. Глухият ритъм на бас китара далеч под него бързо бе удавен в дрезгавото му хъркане.

6

О, господин Татъл, на вас може всичко да се повери, знаем го.

Уилям Конгрийв,

Любов за любов

Валма от ледена мъгла все още бяха полепнали по сградите на „Ексмаут Маркет“, когато Страйк се появи там в девет без десет на следващата сутрин. Нямаше вид на лондонска улица с паважа пред многобройните кафенета, пастелните цветове на фасадите и църквата, подобна на базилика в златно, синьо и открити тухли: „Църквата на нашия най-свят избавител“, обвита в димни изпарения. Студена мъгла, магазини, пълни с любопитни антики и сувенири, маси и столове по тротоарите; ако можеше да прибави привкус на солена вода и печални крясъци на чайки, Страйк би казал, че се е озовал обратно в Корнуол, където бе прекарал най-стабилните периоди от детството си.

Малка табела на безлична врата до една пекарна оповестяваше офисите на издателство „Кръстосан огън“. Страйк натисна звънеца точно в девет часа и бе пуснат да влезе в коридор със стръмно варосано стълбище, което изкачи с известно затруднение, без да престава да се подпира на перилата.

На горната площадка бе посрещнат от слабичък, контешки облечен около трийсетгодишен мъж с очила. Имаше вълниста коса до раменете и носеше джинси, жилетка от костюм и риза от десениран плат със загатнати къдрички на маншетите.

– Здравейте – каза той. – Аз съм Крисчън Фишър. Камерън, нали?

– Корморан – поправи го механично Страйк, – но...

Щеше да добави, че се обажда и на „Камерън“, изтрениран отговор след годините на грешки, ала Крисчън Фишър реагира незабавно:

– Корморан – корнуолският великан.

– Точно така – потвърди Страйк изненадан.

– Миналата година издадохме детска книжка за английския фолклор – поясни Фишър, като отвори бяла двойна врата и въведе Страйк в претрупано общо пространство със стени, облепени с плакати и изобилие от разхвърляни рафтове с книги.