Род Стюарт - Автобиография

Имах свободата да избирам материала, който исках да запиша. Веднага се насочих към някои стари и любими парчета: Man of Constant Sorrow, традиционната фолк песен от първия албум на Боб Дилън, която харесвах още от 1962-а; и Dirty Old Town на Юън Ма- кол. Мисля, че исках да покажа, въпреки скорошните тенденции към по-тежката музика в „Джеф Бек Груп“, как от цялото си сърце все още обичах фолклорните мотиви. От години пеех тези песни. По същото време избрах да направя кавър и на „Ролинг Стоунс“ - Street Fighting Man. Казвам „избрах“ - това си беше чиста случайност. Отначало започнахме работа върху парчето на Литъл Ричард The Girl Can’t Help It, но не знам защо започнах да пея Street Fighting Man и ние я подхванахме. Като погледна назад, виждам, че е имало някаква смисъл в това. Обичах тази песен на „Стоунс“, но винаги се дразнех, че думите не се чуват много добре. Текстът е страхотен, но някак си бива заглушен от музиката. Беше хубаво да се направи аранжимент, който да изтика текста отпред. А и беше изпята от правилния певец. (Шегувам се.)

Направихме и Handbags and Gladrags, една песен, която щеше да се превърне в много ценна за мен. Една година по-рано, през 1968- а, когато от „Имидиът Рекърдс“ решиха да станат поредната звукозаписна компания, която да не успее да направи хитов сингъл с мен, те ме събраха с Майк д’Або, който пееше в „Манфред Ман“ и беше много интелигентен музикант и композитор. Майк бе учил в „Ха- роу“ и „Кеймбридж“ и вероятно ме виждаше като някакъв ужасяващ дървеняк. Той вече беше написал Handbags and Gladrags, а аз бях пристрастен към тази песен. В нея има една прекрасна и меланхолична мелодия. Когато и да бях на гости в дома му на „Марбъл Арч“, аз го молех да ми я изсвири. Проблемът беше, че вече бе обещал това парче на Крис Фарлоу, още един музикант от „Имидиът Рекърдс“ и сингълът, с който бях прекаран, беше една балада, наречена Little Miss Understood. При последвалите записи за „Имидиът“, Майк, който продуцираше, ме подразни, когато ме попита дали бих могъл да си прочистя гърлото, за да се отърва от пресипналостта. Наложи се да му кажа:

- Ей, това не е пресипналост, това е гласът ми.

Little Miss Understood, правилно звучаща, пропадна в бурята от безразличие на радиостанциите.

Както и да е, вече имах шанс да запиша Handbags и то по начина, по който желаех, а Майк се съгласи да ми помогне. Променихме песента от сол бемол в си бемол, за да кореспондира по-добре на сравнително високия регистър на гласа ми. Бях решен в нея да има и духови инструменти, понеже по този начин бях чувал песента в съзнанието си, затова вечерта преди записа, Майк работи до четири сутринта, записвайки духовите партии.

За голямо раздразнение на Майк, когато пристигнах, за да запиша вокалите, аз промених едно изречение в края на припева. Майк го беше написал по следния начин:

„Чантите и парцалките, за които дядо ти с мъка е изкарал пари, за да ти ги купи.“

Аз го промених на:

„Чантите и парцалките, за които бедният ти и стар дядо с мъка е изкарал пари, за да ти ги купи.“

Това си беше малка промяна, но тя беше една от онези, които биха те изкарали от кожата ти, ако си автор на текста. Просто харесах пояснението „бедният ти стар дядо“ и открих, че така ми е по-лесно да го изпея.

А после дойдоха и моите песни - четири: Blind Prayer, Cindy s Lament, I Wouldn ’t Change a Thing и An Old Raincoat Won ’t Ever Let You Down. Откъдето и да се погледне, аз не бях традиционен автор на песни и притежавах необичаен метод за писането им. Имах в съзнанието си идеи за рифове и акордови прогресии, обяснявах ги на музикантите, карах да ги свирят в студиото и по този начин се оформяше песента. После групата правеше запис, аз го вземах и си го пусках отново и отново, докато се появи мелодията и текста към нея.

Обаче, Господи, писането на текстове ми беше толкова трудно. Обичах разказвателните песни. Най-добрите аспекти на блуса, най- добрите аспекти на Дилън - и при двата случая за мен си беше разказването на историята. Обаче, когато се налагаше аз да пиша тези истории, предпочитах да правя всичко друго, но не и това. Дори и да си удрям пръстите с вратата на някой шкаф ми се виждаше по-добре, отколкото да сядам и да измислям куплети и рефрени.

Във всеки случай, целият този процес е една мистерия за мен. Когато написахме Maggie May и песента се намираше в началния си етап, само последователност от акорди, които имаха нужда от текст и мелодия, която да им пасне, нямах никаква представа каква песен ще се получи накрая. Аз просто си дърдорех някакви работи, издавах разни звуци, като някои от тях бяха думи на местата, където трябваше да присъства вокална партия. И внезапно „Събуди се“ ми проблесна в главата - дори не „Събуди се, Маги“, а просто „Събуди се“. Но откъде се беше появило това или защо, нямах никаква представа. Човек просто трябва да си помисли: хубава работа - и след това просто трябва да потегли по пътя към останалата част от историята.