Снежана Петрова - Unknown

– Няма, но може и да закъснея. Влизай вътре, ако още не съм се прибрал.

Тя поклати глава.

– Благодаря ти. Няма нужда.

Ралстън се навъси и попита:

– Сигурна ли си?

– Не се тревожи за мен, няма проблем.

– Добре тогава. Довиждане до утре.

Мъжът излезе, но челюстите на Джаред продължаваха да бъдат стиснати.

– Малко е стар за теб, не намираш ли?

Дарси спря за миг, докато заобикаляше бюрото.

– Извинявай, не разбрах?

– На колко е? Четирийсет? Четирийсет и пет?

– Това не ти влиза в работата. – Тя го подмина и тръгна към вратата.

По дяволите, тази стоманена нотка в гласа й го възбуждаше още повече. Тъкмо бе успял да се съсредоточи върху работата, вместо да обръща внимание на сексуалното й излъчване, когато тоя Джим Ралстън цъфна и всичко отиде на кино с тъпите му игри на маркиране на територията.

Джаред тръгна след нея.

– Колко време мина, откакто се разделихте?

– Достатъчно.

– За теб може би. Но не и за него.

– На съвсем грешен път си. – Тя прекрачи прага на отворената врата и се озова на паркинга, поемайки към един пикап с емблемата на градската община върху вратата. – Джим бе плътно до мен по време на един много труден период от живота ми. Връзката ни не беше сериозна и всичко приключи преди почти две години – не че това ти влиза в работата.

– Не ми влиза, по дяволите – изстреля той в отговор, докато заобикаляше колата. – Но ако бившият ти приятел ще ми създава неприятности, имам право да знам още сега.

– Той не е проблем. Забрави го – отвърна Дарси, отвори вратата на пикапа и се настани на шофьорското място.

– Намекът му да нощуваш при него беше адски жалък – рече той, когато седна до нея.

– Извинявай, но нямаш абсолютно никакво право да ме разпитваш за личния ми живот. Както и да се месиш в него. Ти си само едно възможно приятно прекарване на няколко часа от времето ми, нищо повече. А дори и това все още не е ясно в момента.

– О, така ли? – Джаред погледна часовника си, после затръшна вратата. – Да вървим тогава, чака ни още работа.

Беше четири и половина.

Трета глава

Дарси се намести зад кормилото и вкара ключа в стартера със замаяна от мисли глава. Не можеше да остави Джаред Камерън да води играта. При най-малката проява на слабост от нейна страна той щеше да я прегази като товарен влак. А пък алтернативата – да изпусне такъв мъж – изобщо не беше вариант, който заслужава повече от секунда внимание. Тя го желаеше. До невъзможност. Направо обезумяваше, ако трябваше да бъде честна пред себе си. Така че колкото и да беше арогантен и дразнещ, тя беше склонна да се примири с поведението му на социопат, ако това беше достатъчно, за да легне с него.

Докато стигнат до останките от танцовия клуб на Флоринда, и двамата мълчаха. Погледът на Джаред се стрелкаше вляво и вдясно през предния прозорец, поглъщайки градския пейзаж. Успяваше да фокусира детайлите с някаква напрегнатост, която рязко го отличаваше от останалите служители на закона, с които тя се бе срещала. Беше свръхактивен и попиваше всичко. Когато ходеше, се движеше с походка на хищник, с максимално икономични движения и лека стъпка. И никога не сваляше гарда.

Перфектният мъж ловец. Точно това беше той. Някой беше похарчил много пари, за да го обучи до такова съвършенство. Армията, най-вероятно.

Тя паркира на улицата пред студиото и излезе от колата. На паркинга вече имаше булдозери и огромни камиони за отпадъци, които събираха отломките. Стомахът й се сви от мъка, но пое дълбоко дъх и застана до Джаред на бордюра. Той бавно се завъртя, оглеждайки района.

Дарси събра сили и навлезе в останалите без покрив развалини, опитвайки се да си припомни как бе изглеждало мястото навремето. Бе обзета от тъга. Не бе идвала тук от детските си години. Избледнелите й спомени бяха слаби отблясъци от отдавна отминали времена, когато двете с Даниел се бяха съревновавали тук една с друга и бяха споделяли мечтите си да станат балерини.

– За възрастни или за деца? – попита Джаред, прекъсвайки унеса й.

– Не те разбрах? – Тя го изгледа.

Очите му се присвиха.

– Как си? Не ми изглеждаш много добре.

– Нищо ми няма.

– Стегни се малко. Струваш ми се... – той се навъси – тъжна.

– И за възрастни, и за деца – отвърна тя, пренебрегвайки поканата за интимен разговор. Съвземаше се с всяка изминала секунда. Благодарение на него и аурата на сила и сигурност, която го заобикаляше. – И за всички стилове, от балет до хип-хоп.