Снежана Петрова - Unknown

– Танцувала си тук.

Това не беше въпрос. Тя въздъхна, осъзнала, че не може да скрие нищо от вниманието му.

– Много отдавна.

Джаред кимна. Дланите му се отпуснаха върху бедрата, докато оглеждаше руините на сградата.

– Като имам предвид мащабите на градчето ви, предполагам, че групите не са били големи.

– От пет до петнайсет души. Собствениците са били професионални танцьори навремето. Идваха желаещи от цялата страна. – Тя посочи към старомодния мотел от другата страна на улицата. – Правеха резервации за хората извън града, които идваха да се записват за курсовете.

– Ще трябва да се поразровим малко сред тия бивши курсисти.

– Полицейският началник работи по въпроса.

Джаред кимна.

– Значи и Моралес се занимава с това. – След въпросителния й поглед поясни: – Моята партньорка.

Тя наблюдаваше как той обхожда с поглед обгорелите тухлени стени, а студените му очи попиват всяка подробност. Сърцето й се свиваше от тази нежелана среща с миналото, но успяваше да се владее и отговаряше на въпросите му.

Близо час по-късно той погледна часовника си и каза:

– Шест без петнайсет.

В тона му се долавяше обещание за нещо интригуващо, потвърждаваше го и топлината в очите му.

Дарси кимна. Този мъж щеше да смекчи болката й поне за малко.

– Да вървим.

Отбиха се в офиса, където тя взе папките с материалите по случая и смени служебната кола с едно беемве с гюрук, което не изглеждаше съвсем на място сред това градче, пълно с други пикапи и малолитражни автомобили.

– При теб или при мен? – попита Дарси, без да показва и най-малък признак на притеснение.

– Може би първо да хапнем? – предложи той, защото все пак не искаше да прилича на някакъв съвсем примитивен неандерталец.

Добре де... такъв беше. Обаче ако с показването на малко внимание можеше да си осигури още едно чукане и на следващия ден...

– Вечерята по-късно.

Аха.

– Тогава при теб. Стените в мотелската ми стая са като направени от картон.

– Ясно.

Тя включи на скорост и елегантната спортна кола измърка на излизане от паркинга.

– Трябва да минем през дрогерията. – Погледите им се срещнаха. – Не съм дошъл подготвен за това.

Стигнаха бързо, но Дарси отказа да го придружи вътре.

– Мълвата ще плъзне само след половин час из целия град, но поне не бих искала да участвам в разпространението й.

Още в мига, в който пристъпи прага на магазинчето, Джаред разбра, че тя не се бе шегувала. Жената на касата гледаше покупките му с похотлив поглед и му се усмихваше съучастнически. Ако желанието не го изгаряше толкова силно, можеше да накара Дарси да отскочат за презервативи до най-близкото градче. Както и да е, след няколко минути той отново седна на мястото си, постави торбата с логото на дрогерията на пода и беемвето направи обратен завой, преди да успее да закопчае предпазния си колан.

Отпусна глава назад върху облегалката и притвори очи, изпитващ трепет от повика на страстта. Много, много отдавна не бе имал толкова силно желание да свали бикините на някоя жена. Освен това изпитваше любопитство да зърне какво представлява отвътре къщата на Дарси и какво ще разкрие интериорът й за собственичката.

– От колко време живееш в Лъвския залив?

– Цял живот с изключение на едно кратко прекъсване по време на колежа.

Нещо в гласа й го накара да отвори очи и да я погледне. Тя бе издърпала еластичната лента от косата си и сега кестенявите й кичури се вееха свободно във вечерния въздух. Главата й беше наклонена по начин, който можеше да бъде определен единствено като дълбоко чувствен. Търсеше милувката на вятъра, препускащ по кожата и през косата й, така както би се отдала на гальовна мъжка ръка.

Джаред си пое бавно и дълбоко дъх. Дарси очевидно беше жена, която копнееше за ласка. А той щеше да докосне всеки сантиметър от нея, до който можеше да достигне.

Колата намали пред малка стара постройка. Едноетажната къща в стил ранчо толкова противоречеше на изградената му представа за собственичката, че той реши, че са направили поредната междинна спирка. Дарси обаче придвижи беемвето под навеса и слезе.

Джаред се намръщи. Новата му позната беше съвременна, секси и разкрепостена. Беше добил това впечатление от начина, по който бе обзавела офиса си и от колата й. Къщата обаче беше ретро и повече от скучна. Зад всичко това се криеше някаква тайна, но той щеше да я изрови.

Дарси мина пред него по обикновената циментова пътека и изкачи няколкото стъпала, водещи към малка веранда. Отключи и мина през вратата, докато той я следваше бавно, удължавайки умишлено тръпката на очакването, а членът му растеше и се втвърдяваше все повече и повече с всяка измината стъпка.