Диана Габалдон: В капан на времето

— Преподобният не би могъл да признае официално за съществуването им — езичество и тем подобни, сещате се, — но неговата икономка, госпожа Греъм беше свързана с тази група и от време на време той бе в течение на делата им и осведомяваше Франк кога ще има церемония призори на Белтейн — Майския празник.

Роджър кимна, опитваше се да смели идеята, че старата госпожа Греъм, тази изключително порядъчна особа, е била замесена в езически ритуали и танци в каменни кръгове призори. Единственото, което си спомняше за друидските церемонии, включваше изгаряне на жертви в ракитени клетки, което също изглеждаше невероятно поведение за една презвитерианка в напреднала възраст.

— На върха на един хълм, относително близо, има каменен кръг. Затова ние отидохме там призори, за да… ами за да ги шпионираме — продължи Клеър и сви извинително рамене. — Нали знаете какви са учените; лишени са и от капка съвест, която опре до тяхната област, какво остава за някаква си деликатност. — Роджър потрепна леко при тези думи, но кимна в знак на съгласие.

— И те бяха там — продължи Клеър. — Включително госпожа Греъм. Всички бяха облечени с чаршафи, припяваха нещо и танцуваха в каменния кръг. Франк беше очарован — добави тя с усмивка. — Наистина беше впечатляващо, дори за мен.

Замълча за миг, като гледаше Роджър някак замислено.

— Разбрах, че госпожа Греъм се е споминала преди няколко години, но се чудя дали… Знаете ли дали има някакви роднини? Смятам, че членството в подобни групи често се предава по наследство; вероятно има дъщеря или внучка, които могат да ми кажат нещо.

— Ами… — започна бавно Роджър. — Има внучка — казва се Фиона, Фиона Греъм. Всъщност тя дойде да работи в имението след смъртта на баба си. Преподобният вече беше твърде възрастен, за да се грижи сам за себе си.

Ако нещо беше в състояние да измести образа на госпожа Греъм, танцуваща по чаршаф, това бе мисълта за деветнайсетгодишната Фиона като пазител на древно мистично знание, но Роджър се откъсна от нея и продължи:

— Опасявам се, че тя не е тук в момента, но мога да я повикам заради вас.

Клеър махна с изящната си ръка.

— Не си правете труда. Ще остане за друг път. И без това вече ви отнехме твърде много време.

За негово изумление, тя остави празната чаша на малката масичка между креслата и Бриана някак твърде чевръсто добави към нея своята пълна чаша. Роджър забеляза, че Бриана Рандал си гризе ноктите. Това дребно доказателство за несъвършенство му даде кураж да направи следващата стъпка.

Тя го беше заинтригувала и той не искаше да я остави да си тръгне, без да се увери, че ще я види отново.

— Като стана дума за каменни кръгове — рече бързо, — мисля, че знам онзи, за който споменахте. Доста е живописен и не е далеч от града. — Усмихна се директно на Бриана Рандал, като автоматично регистрира факта, че има три малки лунички на едната скула. — Мислех си дали да не започна този проект с едно пътуване до Брох Туарах. Каменният кръг е в същата посока, затова може би… ау!

С едно рязко завъртане на обемистата си чанта Клеър Рандал събори двете чаши от масата и заля скута и бедрата на Роджър с уиски и доста сода.

— Ужасно съжалявам — извини се тя, изчервена. Наведе се и започна да събира парченцата кристал, въпреки че Роджър получленоразделно се опитваше да я възпре.

Бриана се втурна на помощ с шепа ленени салфетки, които беше грабнала от бюфета.

— Мамо, не знам как изобщо ти позволяват да оперираш. Ти не можеш да опазиш нищо по-малко от кутия за хляб. Виж, обувките му подгизнаха от уиски! — Тя коленичи на пода, за да попива разлетия скоч и да събира кристалните парчета. — Панталоните му също.

Бриана взе суха салфетка от купчината в ръката си и прилежно започна да лъска обувките на Роджър. Червената ѝ грива се рееше сякаш безтегловно около коленете му. Главата и се вдигна, за да огледа бедрата му, и тя енергично започна да попива мокрите петна по панталоните му. Роджър затвори очи и трескаво започна да мисли за ужасни автомобилни катастрофи, данъчни формуляри и страховити привидения — всичко, което би му помогнало да не се опозори напълно, докато топлият дъх на Бриана Рандал проникваше през мократа тъкан на панталоните му.

— А… може би ще искате да довършите сам? — Гласът прозвуча някъде на нивото на носа му, той отвори очи и видя две тъмносини очи над широка усмивка. Пое почти немощно салфетката от ръката ѝ, задъхан, сякаш беше тичал пред влак.

Сведе глава да попие панталоните си и улови погледа на Клеър Рандал — тя го гледаше със смесица от съчувствие и веселие.