Диана Габалдон: В капан на времето

Знаеше, че сега трябва да изтръгне сърцето на кабинета на Преподобния. Не книгите; колкото и огромна да беше тази задача, тя се състоеше просто в това да реши кои да запази за себе си и кои да изпрати на Дружеството или в библиотеката на колежа на Преподобния. Не, рано или късно трябваше да се заеме с гигантското писалище, в което документите преливаха от огромното чекмедже и стърчаха от десетките всевъзможни отвърстия. Трябваше също да свали и изхвърли безбройните хартии, които украсяваха корковата стена в единия край на стаята — а това вече беше почти непосилна задача.

Освен принципната му неохота да започне тази изморителна работа, Роджър бе възпиран и от нещо друго. Той не искаше да прави всичко това, колкото и наложително да беше; той искаше да работи по проекта на Клеър Рандал и да разследва случилото се с мъжете на Калоден.

Сам по себе си този проект беше достатъчно интересен, макар и не особено значителен от изследователска гледна точка. Но не беше заради това. Не, ако трябваше да е честен, той искаше да се заеме с проекта на Клеър Рандал, защото искаше да намине към къщата за гости на госпожа Томас и да положи резултатите в краката на Бриана Рандал, както рицарите са правили с главите на драконите. Дори да не се сдобиеше с резултати от подобен мащаб, неистово се нуждаеше от някакъв повод да я види и говори с нея отново.

Реши, че му напомня за картина на Бронзино. И тя, и майка ѝ създаваха странното впечатление, че са някак по-открояващи се, сякаш бяха нарисувани с толкова живи краски, в такива фини детайли, че изпъкваха на фона на средата. Но Бриана беше още по-ярка и притежаваше силното физическо присъствие, благодарение на което моделите на Бронзино сякаш те следят с очи и всеки миг ще ти заговорят от платното. Не беше виждал портрет на Бронзино да се мръщи над чаша уиски, но ако подобно нещо съществуваше, той бе сигурен, че прилича точно на Бриана Рандал.

— О, по дяволите! Няма да отнеме много време да погледна в регистрите на Калоден утре, нали? Ти — обърна се към писалището и разнообразното му съдържание — можеш да почакаш един ден. Ти също — рече на стената и дръзко извади един криминален роман от лавицата. Озърна се войнствено, сякаш предизвикваше някой мебел да му се опълчи, но не се чу нито звук, ако не се броеше мъркането на калорифера. Роджър го изключи и с книга под мишница излезе от кабинета и изгаси лампата.

След минутка се върна, прекоси стаята в тъмното и взе списъка с имената от масата.

— И без това всичко отиде по дяволите! — рече си и го пъхна в джоба на ризата си. — Не искаш да забравиш проклетия списък на сутринта. — Потупа се по джоба, почувства мекия пукот на хартията точно над сърцето си и тръгна да си ляга.

Завърнахме се от Лox Нес хубавичко издухани от вятъра и наквасени от дъжда към топлия уют, горещата вечеря и огъня в салона. Бриана започна да се прозява над бърканите яйца, скоро след това се извини и отиде да си вземе вана. Аз останах още малко в салона, за да поговоря с госпожа Томас, хазяйката, и вече наближаваше десет, когато се отправих към моята баня и моя халат.

Бриана ставаше рано и си лягаше рано; тихото ù дишане ме посрещна, когато отворих вратата на спалнята. Освен това тя спеше дълбоко. Тръгнах внимателно из стаята, за да окача дрехите си и да поразтребя, но нямаше голяма вероятност да я събудя. Когато се захванах с работата си, къщата беше съвсем притихнала и шумът от движенията ми звучеше някак твърде силно в ушите ми.

Бях взела няколко от книгите на Франк, които възнамерявах да даря на библиотеката на Инвърнес. Те лежаха в дъното на куфара ми и представляваха нещо като основа за no-крехките предмети отгоре. Извадих ги една по една и ги подредих на леглото. Пет ръчно подвързани тома с лъскави ярки обложки. Хубави, солидни книги; петстотин-шестстотин страници всяка, ако не броим индекса и илюстрациите.

Събраните трудове на покойния ми съпруг в богато анотирани издания. Обширни, изпълнени с възхищение ревюта покриваха обложките, с коментари от всеки признат специалист в областта. Не е зле за Дело на живота, помислих си. Постижение, с което можеш да се гордееш. Компактно, значимо и авторитетно.

Сложих книгите на спретната купчина на масата, до чантата ми, за да не ги забравя на сутринта. Заглавията на гръбчетата бяха различни, разбира се, но името „Франк У. Рандал” в крайчетата се повтаряше точно едно под друго. Книгите сияеха като скъпоценности в малкото петно светлина от настолната лампа.