Нора Робъртс - Стъкленият остров

— И какъв е бил брат ми според твоите заключения? Пешка, която да примами офицера?

— Той ти е бил брат. — Тонът ѝ не издаваше никакви чувства. Продължи в същия дух: — Невъзможно е да се каже защо злото е избрало точно него. Но съм сигурна, че доброто е избрало теб, избрало е всички нас. За мен дневникът е поредното доказателство за това.

Макар да не отместваше очи от неговите, в които прозираше едва сдържана ярост, тя замълча за миг. Сега тонът ѝ стана по-мек:

— Аз съм последният човек, който би омаловажил семейните връзки. Те са всичко. Просто се опитвам да си представя голямата картина и да намеря логика в злото, за да продължим напред.

— Не виждам какво общо има логиката в случая! — Дойл отново се изправи. — Нуждая се от чист въздух!

След като той излезе, тя си пое дълбоко дъх.

— Просто се опитвам да бъда обективна — промърмори отчаяно, после събра бележките си и отиде да намери Саша и нещо за хапване.

Понеже всички се бяха пръснали в разни посоки, тя пое към кухнята, изрови продукти за сандвич.

Докато редуваше пуешкото филе с резени шунка и се чудеше какъв кашкавал да избере, влезе Саша — с нов график на домакинските задължения.

— Днес никой няма да е дежурен по кухня — осведоми я тя, — тъй като още се настаняваме. Теб съм те записала за утре, освен ако не поемем нанякъде.

— Става. Искаш ли сандвич?

Саша погледна към огромния сандвич, който си приготвяше Райли.

— Да, но по-малък. Бран прекара известно време в разговори със семейството си в Слайго и сега смята да поработи в кулата. Аника пожела да му помогне, а Сойер излезе да потърси най-подходящото място за разполагане на мишените.

Саша остави платнения график, едновременно артистично оформен и практичен, на един от первазите.

— Значи имаш малко време? — попита я Райли.

— Да, ако се нуждаеш от нещо.

— С Дойл успяхме да прочетем дневника. Водех си бележки. Предшественикът на Бран — малко е надут и досаден — го е направил с Арианрод.

— Какво е направил с… О! Ооо! — Второто възклицание на Саша бе многозначително.

— Точно така, правилно ме разбра.

— Значи е възможно Бран да е произлязъл от нея? В това има логика, нали?

— Именно. — Райли размаха пръст във въздуха с чувство на удовлетворение. — Онова, което премълчах пред Дойл, защото той го прие твърде лично, е, че имаме двама ирландци, които живеят на едно и също място — с разлика от неколкостотин години, но мястото е същото.

— Възможно е Дойл да е от същия род. — Като кимна, Саша включи чайника. — Логично, нали?

— Така е. Нека ти разкажа някои неща от дневника.

Докато го правеше, Саша си наряза ябълка, кашкавал, добави солени бисквити и се настани удобно с чая в ръка.

— Възможно е да се е случило край този бряг — заключи тя. — И островът и сега да е тук.

Записах някои подробности за начина, по който изглежда — имаше предостатъчно, ха—ха! Също и как изглежда дворецът, как изглеждат богините — и по-конкретно Арианрод. Ако успееш да ги нарисуваш по бележките ми…

— Може да получа и видение. Ще се опитам. А кралицата е била бебе, значи раждането ѝ е буквално събитие.

— Боханън първо е представил подаръка си — пойните птички — на богините, после се е представил на бебето кралица. — Райли запрелиства бележките си. — Хубаво момиченце, със златиста коса и очи като сини, дълбоки езера, гледащи умно. А на рамото ѝ, оголено, за да се вижда от всички — кралският знак. Звездата на съдбата.

— Още една звезда. Написал ли е нещо за родителите ѝ?

— Не, пише само за храната и виното, за богините, облеклото и кралицата. А двореца описва като излязъл от вълшебна приказка. Голям, сребърен, пълен с изящни предмети и красиво обзаведени стаи. Но също така говори за гъсти гори и един каменен кръг на друг хълм, където отишъл, за да изрази почитта си към мъртвите. Водопад и стръмна пътека, Дървото на живота.

— А Нереза?

— Клюки. Доста пикантни. — Райли отпи от бирата, намести се в стола си. — Първо, за нея няма покана. Тя живее в другия край на острова, прокудена е там, защото се е опитала да навреди на предишната кралица. Няма много подробности, но от нея са се боели и не са я обичали. Всички са я избягвали. В нощта, когато пристига на острова, нашият разказвач чува нещо, което прилича на буря. Отначало не ѝ обръща внимание, но бурята изглежда силна. Той става от леглото — следва подробно описание на покоите му — и поглежда навън. Вижда как някакъв залив сякаш се врязва в брега. Дълбок и черен, така го описва, а от едната му страна стоят трите богини. Бо усеща как някаква сила разтърсва света, белият пясък полита над залива. Когато нещата се уталожват, той вдига очи нагоре, следвайки погледа на богините, и вижда три нови звезди под луната. По-бляскави и по-красиви от всички звезди на небето и тъй нататък. Малко преди да съмне, Арианрод идва в стаята му, правят любов. Той остава там три дни и нощи и тя идва при него всяка вечер.