Томас Бреннан - Доктор Стъклен

— Как? — обади се Пърсел.

— Наблюдават се известни общи черти — Лангтън наистина не желаеше да описва връзката такава, каквато я виждаше.

Фелоус обаче стори това вместо него:

— Имате предвид дѐлваджиите, нали, Лангтън?

Пърсел цял се изправи в креслото си.

— Те пък какво общо имат?

На Лангтън не му остана друго, освен да обясни:

— По телата на Кеплер и Редфърс бяха открити характерни белези. Експертното мнение твърди, че те са нанесени при процедура с електричество, извършена върху жертвите непосредствено преди смъртта.

— Както разказвате, звучи направо научно — отвърна Фелоус. — Всъщност това е просто суеверие, на което се ловят отчаяни семейства.

Как можеше Лангтън да оспори това? Беше видял с очите си всички подробности в кабинета на Редфърс, трансмитера, помещението, в което доскоро са били съхранявани делвите, беше говорил с Форбс Патерсън, с мисис Гриздейл, с професор Колдуел Чивърс и с доктор Фрай.

— Суеверие или не, майоре, вярвам, че връзка има. Затова бих искал да изпратя екип, който да претърси тунелите и да открие Дърам.

Пърсел направо го зяпна.

— Давате ли си сметка за какво молите? Само цената на подобно начинание би ме накарала добре да си помисля, преди да се съглася, а и в случая не мога да отделя дори един човек, всички са необходими за организацията на посещението на Нейно величество, така че изобщо няма начин…

— Организирайте търсенето, главен инспектор — прекъсна го Фелоус. Когато и Пърсел, и Лангтън се вторачиха в него, той продължи: — Този Дърам навярно представлява опасност за Нейно величество. Наложително е го намерим.

— Но… подобно търсене е скъпо, майоре — отвърна Пърсел.

Фелоус само махна с ръка.

— Можете ли да поставите цена на живота на Нейно величество? Именно. Колкото до реалната човешка сила, можете да използвате един от няколкото екипа за подземна работа, предоставени на мое разположение. Тази задача е по-важна от проверките на основите на Свода.

Пърсел изгледа първо Фелоус, после Лангтън.

— Много добре тогава. Ще се заема лично с организацията. Помнете ми думата, Лангтън: няма да позволя повече да губите и една минута ценно полицейско време.

Когато началникът продължи, лицето му вече беше възвърнало нормалния си цвят:

— Лично кралицата пристига след три дни и няма да допусна да се занимавате с преследване на призраци, сякаш сте някакъв безпросветен селяк, дето не знае откъде изгрява слънцето. Ще се концентрирате върху Кеплер и Дърам, ясен ли съм? Никакви духове и необясними явления повече. Случаят няма нищо общо със свръхестественото. Нищо, Лангтън. Запомнете го.

Докато Лангтън пристъпваше към вратата на кабинета, готов да излезе, Пърсел добави:

— Мислех, че вече сте готов да се върнете на служба. Нека не се оказва, че съм сгрешил, защото просто ще назнача друг инспектор по случая. Но последствията за вас няма да свършат с това.

Лангтън излезе, подмина секретарката, спря на стълбищната площадка и си пое няколко пъти дълбоко въздух. Стиснатите му юмруци бавно се отпуснаха. Насили се да погледне на случая през очите на Пърсел. Идеята за намеса на дѐлваджиите наистина звучеше нелепо. Суеверие. Бабини деветини. Не можеше да вини началника за скептицизма му, макар че демонстративният му гняв си беше пресилен. Освен това визитата на кралицата даваше на Пърсел невероятна възможност да напредне в кариерата. Едновременно с това обаче един евентуален провал заплашваше със срам до живот.

— Инспекторе.

Лангтън вдигна очи нагоре и видя Фелоус да слиза по стълбите.

— Инспекторе, исках само да ви кажа… — майорът изчака, докато двама чиновници ги отминат. — Научих за загубата ви и дълбоко съжалявам. Не, не ме разбирайте криво: когато говорех за суеверие…

— Знам, майоре — Лангтън вдигна превързаната си ръка.

Няма нужда от обяснения. Съгласен съм. Всичко в моята история прилича на суеверие. Или на лудост. А може би аз наистина позволявам смъртта на Сара… Позволявам онова, което ме сполетя, да влияе на преценката ми. Може би Пърсел наистина трябва да ме замени с другиго.

Фелоус поклати отрицателно глава.

— Познавам досието ви, при това не само що се отнася до службата ви в полицията. Съмнявам се, че Пърсел има на разположение по-отдаден на работата офицер. Посещението на Нейно величество обаче трябва да стане абсолютен приоритет. Ще ви бъде трудно, но, моля ви, съсредоточете се върху намирането на Дърам — колкото по-скоро този човек бъде заловен, толкова по-добре. Дали ще го арестуват вашите хора, или моите е без значение.