Томас Бреннан - Доктор Стъклен

Пред Лангтън беше кръстовището на Дейл Стрийт със Сър Томас Стрийт, а след това — и с Виктория Стрийт. Инспекторът свърна зад ъгъла и веднага хлътна в един страничен вход. Зачака, положил длан върху дръжката на револвера. Загледа потока от преминаващи пешеходци. Дали не преиграваше? Мнозина наоколо носеха дрехи, същите като на предполагаемия преследвач — това си беше нещо като работническа униформа — но инспекторът беше уверен, че е виждал и преди мъжа, застанал сега на трамвайната спирка.

Петте минути чакане станаха десет. После петнадесет. Лангтън се измъкна от входа. Докато се качваше по стълбите към управлението, мислеше кой ли би поръчал да го следят? Лойд? Доʞтор Стъклен? Или умората му най-сетне се беше превърнала в параноя?

— Бърт свърши ли ви работа, сър?

Лангтън вдигна поглед през фоайето и вида дежурния сержант да наднича над раменете на полицаите, наобиколили бюрото му.

— Бърт? А, имате предвид мистър Даудън. Да, беше ми от голяма помощ, благодаря.

Лангтън пое към стълбите, когато се сети за разговора си с Даудън точно преди да напусне „Менти и въртели“. Мъжът беше говорил за изчезнали хора, за банди, които идвали в нощта и ги отвличали.

— Сержант, когато видите отново мистър Даудън, бихте ли му казали, че желая още веднъж да разговарям с него?

В кабинета си инспекторът се измъкна с труд от палтото си и се отпусна на стола. Дланите му пулсираха от болка. Опита се да добави събитията от тази сутрин към досието на случая Кеплер, но превръзките му пречеха. Отказа се и се отпусна отново назад, загледан в тавана. Очите му се затвориха.

Събуди се рязко от почукване на вратата.

— Влез.

Хари, момчето за всичко, хвърли поглед върху превързаните ръце на инспектора и каза:

— Началникът иска да ви види, сър. Търсеше ви.

Лангтън намокри чиста кърпа в порцелановия леген в ъгъла и я притисна към лицето си. Отново му мина мисълта за бензедриновите таблетки.

— Хари, би ли ми донесъл кана кафе, ако обичаш.

— А нещо за хапване, сър?

Лангтън понечи да откаже, но се сети за съвета на сестра Милн.

— Само нещо леко, Хари.

На горния етаж секретарката направо махна на Лангтън да влиза в кабинета на главния инспектор. Вътре Пърсел се беше настанил зад широкото си бюро. До прозореца се беше изправил майор Фелоус, взрян надолу към движението на Виктория Стрийт. От пурата му се виеха ленти синкав дим, които се издигаха към тавана и се присъединяваха към увисналия там вечен тютюнев облак.

— Трябват ни сведения, Лангтън. Времето ни притиска, а всеки път, когато ви потърся, вие не сте на работното си място.

Лангтън с труд преглътна хапливия коментар, който му дойде на езика. Вместо това той резюмира накратко събитията от последните часове, от убийството на Редфърс до мъртвия предполагаем крадец в дома на мисис Гриздейл. Когато стана дума за бягството на Дърам, Фелоус се извърна от прозореца.

— Оставили сте го втори път да ви се измъкне? — попита.

— Стечение на обстоятелствата, майоре.

— Това упорито бягство вече със сигурност доказва, че Дърам е убил този Кеплер — обади се Пърсел.

Лангтън се поколеба.

— Навярно е така, сър.

— Ами той бяга всеки път, когато се опитате да го задържите. Какво повече ви е нужно, за да спрете да се съмнявате?

Доказателство , каза си на ум Лангтън. А на глас рече:

— Притеснява ме мотивът. Не виждам защо му е трябвало на Дърам да убива партньора си, да обезобразява тялото и така да гарантира публичност на разследването, а след това преспокойно да се върне на работа на доковете. Освен това и общата им квартира намерихме пари, както и множество телеграми, които двамата са изпращали. Комбината им е пила част от нещо значително по-сериозно.

Лицето на Пърсел се покри с ярка руменина.

— Бурски заговор?

Преди Лангтън да отговори, се намеси Фелоус:

— Чудя се дали инспектор Лангтън не допуска някои странични факти да отвличат вниманието му?

Лангтън зачака продължението на този коментар. Копнееше да почеше ранените си длани през превръзките.

Фелоус заговори:

— Като взема предвид онова, което прочетох в документацията на случая, разбирам, че всъщност вие се занимавате с два отделни смъртни случая: Кеплер и огнярят Олсен, а сега се прибавя и трети — този на доктор Редфърс. Къде тук се вписва мъртвият крадец, нахлул в къщата в Евертън, е съвсем отделен въпрос, при това вероятно несъществен.

— Не смятам, че нещата са толкова прости, майоре — каза Лангтън. — Мисля, че всички случаи са свързани.