Томас Бреннан - Доктор Стъклен

Обзет едва ли не от страх пред отломъците, Лангтън посегна и взе едно парче. От остатъците от дъното предположи, че делвата е била широка поне тридесет сантиметра. Диаметър, еднакъв с този на отпечатъците, останали по празните рафтове в мазето на доктора.

— Как смятате, сър, с какво ли се е занимавал Редфърс? — попита Макбрайд. — Лекарства, наркотици или търговия с алкохол? Във всеки случай, следи от алкохол не сме открили още.

Вместо да отговори, Лангтън претегли в дланта си едно от най-големите глинени парчета. Нищо. В съзнанието му не се появиха никакви странни видения. Никакво ехо от спомените на мъртви или умиращи. Никакъв отглас от Сара.

Наистина ли очакваше да почувства нещо? В края на краищата, какви бяха шансовете счупената делва по съвпадение да е тази със Са̀рината душа? В ръката си държеше просто бездушна глина, мъртъв отломък, с отчупени ръбове, достатъчно остри да го порежат до кръв. Инспекторът попи червената капка от наранения си пръст.

— Нещо друго от дома на Редфърс?

— Прислужничката Агнес се е изнесла и се е върнала при семейството си в Честър. Попита ме дали може да напусне къщата и аз не видях причина да ѝ отказвам.

Все още разглеждащ глинените отломъци, Лангтън кимна в знак на съгласие. Пред очите му беше все мазето на доктора, редиците прашни рафтове, стените, покрити с бели плочки, подобно на болнично отделение или операционна зала. Клинична атмосфера.

— Чух, че сте се натъкнали на Дърам, сър — рече Макбрайд, загледан в ръцете на Лангтън.

— Пак го изпуснах, сержант. Изобретателен е, не може да му се отрече.

— Не разбирам, сър.

Лангтън вдигна очи.

— Защо Дърам продължава да се навърта наоколо? — продължи сержантът. — Искам да кажа, ето му ги доковете, пълни са с кораби, готови да отплават за четирите краища на света. Може да се глави на работа на всеки един от тях, никой няма да го попита нищичко. Защо е останал в Ливърпул?

Лангтън трябваше да се съгласи, че въпросът е повече от резонен.

— Нещо го задържа тук. Някаква връзка или дълг.

— Жена?

Лангтън си спомни лагера.

— Жената, която го беше приютила, призна, че се познават отпреди, но помежду им няма никакви изпепеляващи чувства, макар че тя очевидно го харесваше и е възможно и да ни е излъгала. Каза, че никой не е идвал при Дърам, но той явно чакал нещо. Или някого.

Двамата мъже замълчаха. От Виктория Стрийт се носеше шумът на натовареното движение: конски копита, парни автомобили, съсъкът и острият писък на трамваите.

— Може пък наистина да има някакъв бурски заговор, сър — обади се Макбрайд. — Може би Дърам е чакал именно пристигането на кралицата. Той и Кеплер може да са били замислили нещо.

Лангтън се надяваше това да не е вярно, но към какво друго би се стремил Дърам?

— Отмъщение.

— Сър?

— Да допуснем, че Дърам не е убил Кеплер — в такъв случай, той би могъл да чака да му се отвори възможност да отмъсти на истинския убиец. Това предполага, че Дърам знае кой е той, но и че не е в състояние да се добере до него или пък му трябва време, докато го открие — неочаквано, в съзнанието на Лангтън изплува името на доʞтор Стъклен.

Макбрайд обмисли предположението.

— Възможно е, сър.

То обаче все така не даваше отговор на въпроса защо Кеплер и Дърам са се наели на работа на Свода и какви са били първоначалните им намерения.

На вратата се почука и без покана влезе Хари, понесъл дебел, подвързан в синьо журнал с връзки на кориците, и един вестник.

— Указателят с информация за Вътрешно министерство, сър. Мис Мартин си го иска обратно, веднага щом приключите с него.

Лангтън подаде журнала на Макбрайд с думите:

— Потърсете майор Фелоус.

После се обърна към Хари:

— Вестникът също ли е за мен?

— Дежурният сержант реши, че ще искате да го погледнете, сър — момчето остави на бюрото един от местните таблоиди и отстъпи назад, сякаш очакваше страниците всеки миг да лумнат в пламъци.

На първа страница — огромни заглавия: Случаят с безликия труп: още убийства . С подзаглавие: Полицията объркана .

Статията продължаваше с вести за смъртта на огняря Олсен и доктор Редфърс, цитирайки напоително „поверителен източник“, който твърдеше, че тези две убийства са част от заговор на бурите срещу „Нейно величество, нашата прославена кралица, и инженерното чудо на Трансатлантическия свод“. Журналистът знаеше за обезобразяването на Кеплер и за татуировките му, както и за парите в тайните сметки на Редфърс. Последното изречение мъмреше полицията, задето не са разбили заговора и са позволили на съучастника на Кеплер Дърам да се укрие.