Томас Бреннан - Доктор Стъклен

Спомнил си срещата с лорд Салисбъри, Лангтън отлично разбра думите на Даудън. Компанията не можеше да допусне лоша реклама, не желаеше да тревожи нито инвеститорите си, нито обществото като цяло. Най-малкото не и преди Сводът да заработи.

— А какво ще стане след откриването?

Даудън плъзна поглед по лагерните постройки.

— Давам на горките хорица две, най-много три седмици. После Компанията ще пусне тежката артилерия. Елате тогава пак и ще заварите тук само руини и кръв.

Това накара Лангтън да си спомни Трансваал — място, където се прилагаше точно това — тактиката на изпепелената земя. Села и ферми ставаха на пепел. Основи стърчаха от черната земя като изпочупени зъби. Дим, руини и кръв.

— Да не ви прилоша, инспекторе?

— Не, мистър Даудън, само съм малко уморен.

Даудън го поведе към входа на лагера — до бетонените блокчета на бариерата стърчеше груба дървена барачка. Набит мъж с рижа брада се отдели от групата пазачи, патрулиращи на пропуска.

— Мистър Даудън.

— Мистър Лойд. Добре сте, надявам се.

— Доколкото е възможно — Лойд измери Лангтън от главата до петите. — Не съм и допускал, че дружите с ченгета, мистър Даудън. Разочарован съм. Дълбоко разочарован.

— Това е инспектор Лангтън — отвърна Даудън. — Търси един мъж, издирван за убийство. Чухте ли за оня, дето го извадиха от реката без лице?

— Чухме — изражението на Лойд не се промени и на косъм — все същите строги, неподвижни черти под погледите на другите пазачи, наблюдаващи разговора.

— Не се интересувам от нищо, което се случва в лагера, мистър Лойд — обади се Лангтън. — Преследвам само един-единствен човек и никого другиго. Ако самият него го няма в лагера, може някой от вашите хора да си го спомни.

— Не обичаме да разговаряме с полицията. Почти толкова лоши сте, колкото и копелдаците от Компанията.

— Имам нужда от помощта ви, господин Лойд. Трима ду̀ши са мъртви. Не искам повече смърт да ми тежи на съвестта.

Лойд помисли за момент. Погледна Даудън, после колегите си, след това пак инспектора.

— Почакайте тук.

Мъжът изчезна зад портата, а Лангтън се замисли каква ли стратегия очакваха от него Пърсел и майор Фелоус. Може би да нахлуе в лагера с конен ескадрон. Да разбие няколко глави, да изпочупи малко ребра. И нищичко да не узнае. Насилието често е първо в списъка със средства за постигане на дадена цел, но рядко е правилното решение.

Разнесе се гръм, рампата над главите им се разтърси и ехото от взрива отекна наоколо като далечна гръмотевица.

— Авария с някоя от електричките — отбеляза Даудън. — Представете си какво ще бъде, когато след откриването по една ще тръгва нагоре на всеки петнадесет минути, при това не празна, а претъпкана с хора.

Лойд отново се появи на бариерата.

— Поговорих си с комитета, можете да влезете, след като господин Даудън гарантира за вас. Но аз ще ви следвам по петите. Съгласен ли сте?

— Съгласен съм, мистър Лойд — Лангтън последва Даудън и Лойд по лъкатушния път между бетонените и железните ограждения.

Когато минаваха край групата пазачи на портата, един от тях се изплю и храчката се лепна на сантиметри от ботушите на инспектора. Лангтън не реагира на предизвикателството и продължи напред, оглеждайки внимателно лицето на всеки срещнат.

Входът извеждаше към централна главна улица, пресичаща лагера от север на юг. Край нея се редяха тухлени къщи с гредоред, спретнати и уютни със стъклените си прозорци и димящи комини. Парцаливи деца тичаха и джапаха из калта, ледената корица по ръбовете на локвите се трошеше под босите им нозе. Увити в шалове жени заничаха от праговете на домовете си или от прозорците. Мъже без работа се подпираха по укрепените с кръстосани греди стени.

Лагерът напомни на Лангтън за старите гета в Бутъл и Уейвъртрий — цели семейства, натъпкани в невъзможно тесни стаички, въздух, натежал от миризмите на готвено, на пране и на пушек от горящите в печките въглища. Но докато гетата представляваха лабиринт от тесни улички, вонящи пасажи и опасно наклонени къщи, лагерът беше равен и открит, а и донякъде по-чист. Човек би помислил, че е строен по план, а не безразборно.

— Та, мъжът, когото преследвате — обади се Лойд.

Лангтън му описа накратко Дърам. Лойд повика неколцина от охраняващите лагера мъже и им даде инструкции. Докато те се отдалечаваха в различни посоки, Лойд се обърна отново към инспектора:

— Ще поразпитат, ще разберат дали някой го е виждал. Ако обаче има приятели в лагера, те едва ли ще го издадат.