Томас Бреннан - Доктор Стъклен

— Влез.

В кабинета се вмъкна един полицай, стиснал шлема си под мишница. Застана мирно и впери поглед покрай Лангтън, право към движението вън по Виктория Стрийт.

— Господин инспектор.

Лангтън се напрегна да си припомни къде е виждал този си колега. През последните дни се беше сблъскал с толкова нови хора…

— Вие сте…

— Полицай Иймс, сър. Бях на Хамлет Стрийт. Случаят с убития крадец.

— Спомних си. Как е мисис Гриздейл?

Иймс цял пламна.

— Трябва дави съобщя, сър… Тоест, трябва да ви кажа, че…

— Говорете, човече.

— Ами, вие заръчахте да се грижа за двете жени, сър, за тази мисис Гриздейл и за прислужницата ѝ.

Сърцето на Лангтън подскочи.

— И какво стана?

— Извиках кабриолет, сър, качихме се тримата заедно. Прислужницата каза на кочияша да кара към Токстет, на Ъпър Парламънт Стрийт. Седях до нея и я забелязах, че все се извръщаше да поглежда назад през прозорчето. После, тъкмо стигнахме до Канинг Плейс, тя ме стисна за лакътя и се закле, че някой ни следи. Аз рекох на кочияша да спре, слязох да проверя и…

— И кабриолетът замина без вас.

Полицай Иймс заби поглед в пода.

— Точно така стана, сър.

Лангтън се усмихна облекчено. Беше очаквал да чуе много по-лоши вести.

— Предполагам, не сте записали номера на кабриолета?

— Съжалявам, сър. При цялото това вълнение, убийството и прочие… Помня обаче от коя компания беше колата — „Тейт и Сампсън“.

Най-голямата компания за кабриолети таксита в града.

— Оставете всичко на мен, Иймс.

— Съжалявам, че ви разочаровах, сър.

— Постъпихте добре, като ми казахте всичко.

Отново сам, инспекторът се облегна назад и разтърка очи. Беше се прибрал вкъщи към четири часа сутринта.

След три часа неспокойна дрямка се бе събудил още по-изтощен, отколкото беше преди да си легне. Докато се бръснеше, беше плъзнал поглед по лекарствата на Сара в шкафчето в банята: морфин, опиати, тинктури, смеси. И едно малко кафяво шишенце с бели хапчета. Бензедрин. Сара го вземаше, когато нямаше сили за нищо.

Изкушен да глътне едно от хапчетата, инспекторът беше отворил шишенцето. Боеше се обаче, че ако веднъж почне да ги взема, вече няма да може да спре. Кафето му се беше сторило по-безвреден вариант. Бензедрина беше пъхнал в джоба си за всеки случай.

Сега, след като прати Хари за кафе, се зае да впише и разказаното от Иймс в досието по случая. Не се боеше за мисис Гриздейл и Мийра. Прислужничката беше надхитрила успешно полицай Иймс, защото очевидно нямаше доверие на никого. Може би това беше най-мъдрата позиция спрямо нещата.

Сръбвайки от кафето, Лангтън се опита да си припомни какво точно беше казала прислужницата предната вечер. Май, че има намерение да заведе мисис Гриздейл при семейството си. Къде ли беше това? Дано някъде, където онзи, който беше пратил убиеца в дома на медиума, да не може да ги открие. Дали поръчителят беше отново доʞтор Стъклен?

Ново почукване на вратата. Този път в кабинета влезе дребен жилав мъж в избелял кафяв костюм и с бомбе на главата.

— Инспектор Лангтън? Казвам се Даудън, сър, Хърбърт Даудън от Корпорацията. Тед рече, че ви трябвал човек, дето да ви разведе из лагера.

Тед сигурно беше дежурният сержант. Лангтън стисна ръката на мъжа.

— Благодаря ви, че дойдохте, мистър Даудън. Надявам се, че не съм прекъснал работата ви.

— Радвам се всеки път, когато мога да се измъкна от офиса, сър, и да поизляза на чист въздух. Ще вървим ли?

Лангтън грабна палтото си и заключи досието по случая в картотеката. Във вътрешния джоб на горната му дреха тежеше ъгловатата форма на военния му револвер, който сутринта не беше забравил да вземе от нощното си шкафче. Докато двамата с Даудън вървяха по Виктория Стрийт и Дейл Стрийт в посока Пиър Хед, инспекторът каза:

— Изненадах се, като разбрах, че ми трябва водач за лагера, мистър Даудън.

— О, много разумно решение от ваша страна, сър. Те там твърдо враждуват с полицията, както и с всички служители от Компанията на Свода.

— Кои точно са тези „те“?

Даудън изчака, докато един дрънчащ трамвай ги отмине сред съсък и искри.

— Ами в момента в лагера живеят най-различни хора, сър. В началото са били само няколко семейства, жените и децата на строителите на моста. Изкопчии, зидари, шлосери, сондьори, дърводелци… Компанията имала нужда от тях и от мнозина още.

Дейл Стрийт премина в Уотър Стрийт, сред сградите напред изплува Сводът, подобно на планина, внезапно изникнала иззад хълмовете. Изгряващото слънце беше позлатило кулите и стоманените въжета.