Томас Бреннан - Доктор Стъклен

Агнес се спря на вратата.

— Ако нямате нищо против, сър, малко ми е притеснено да оставам тук. Не ми е в природата да съм такава плашлива, но само като си представя бедния доктор, паднал тук, а онзи, дето го е убил, още да си ходи свободен по улиците…

— Не се тревожете. Макбрайд и аз ще сме тук още няколко часа, а и полицаят ще е на стълбите отпред — инспекторът се опита да звучи уверено. — Ще се грижим за вас.

Лангтън изпрати Агнес през стаята на мисис Дън и я проследи как се качва нагоре по стълбите. После се върна и надникна над рамото на Макбрайд, докато сержантът ровеше в чекмеджетата с картотеката.

— Надявам се убиецът да не е някой от пациентите, сър.

— Защо така, сержант?

— Тук сигурно има триста-четиристотин имена, сър. Цяла година няма да ни стигне да разпитаме всичките.

— Ако се наложи, ще ги разпитаме, сержант. Елате сега да пийнем кафе.

Докато посръбваха от чашите в кабинета на доктора, Лангтън каза високо:

— Агнес е получила фалшива телеграма, с която са я отдалечили от къщата. Някой е искал Редфърс да остане сам. Какво се е случило с мисис Дън и пациентите, които са чакали за преглед вчера следобед?

— Ще питам мисис Дън утре сутринта, сър.

— Непременно. Да приемем, че всички са си тръгнали и са оставили Редфърс жив и здрав. След това някой с взлом ли е проникнал в къщата, или Редфърс сам го е пуснал?

— Няма никакви подозрителни следи по вратите и прозорците, сър. Нито отпред, нито отзад на къщата.

Лангтън се отпусна на кушетката и огледа стаята.

— Значи Редфърс пуска убийците в дома си. Може би ги е очаквал. Както и да е станало, не виждам никъде следи от борба.

— Нито пък аз, сър.

— Та, защо Редфърс ще си седи на стола и ще се остави някой да забие нож в гърлото му? — Лангтън отново се вгледа отблизо в стола на доктора и на ум се запита защо ли пък Редфърс би позволил някой да прикрепи електрически апарат към врата му. Знаел ли е какво го чака?

— Може да е бил упоен, сър — предположи Макбрайд. — Като онзи, бура.

— Може би. Трябва да питаме Фрай — Лангтън допи кафето и остави чашата на бюрото. Опита се да си спомни кога за последно беше ял. Но това нямаше значение. — Да продължаваме, сержант.

Макбрайд се върна в стаята на секретарката. Лангтън се зае отново да претърсва бюрото. Отначало намери само сметки и фактури, каталози на фармацевтични компании и стари броеве от медицински списания. Най-долното чекмедже обаче отказа да се отвори. Лангтън пробва ключовете, които беше намерил в бюрото, но те до един бяха твърде големи. Инспекторът се наруга на ум, задето не беше проверил джобовете на тялото на Редфърс за други лични ключове. Може би наистина беше по-уморен, отколкото му се струваше.

После си спомни един стар номер: извади двете чекмеджета над заключеното. Те отначало малко заяждаха, но после се измъкнаха целите и дадоха на инспектора достъп до най-долното. Лангтън бръкна в разкостеното бюро и заизважда съдържанието му.

Тежка преносима кутия каса, заключена. Дневник. Три чекови книжки. Лангтън остави касата настрани и запрелиства дневника. Срещу определени дати бяха вписани инициали, номер и сума в лири — без шилинги и пенсове. Седми април, АК, 21, £10. Дванадесети август, ДХ, 3, £25. Единадесети октомври, СП, 16, £30 . Датата на последното вписване беше петнадесети ноември. Отпреди десет дни.

Изнудване? Продажба на наркотици? Тайнописът подсказваше най-малкото неща от този сорт. Вероятно.

Лангтън пъхна дневника в джоба си и се насочи към чековите книжки. Редфърс притежаваше сметка в Сейнт Мартине Банк на Виктория Стрийт и отрязъците от написаните чекове сочеха малки суми за услугите на шивачи и търговци, нищо особено. Обичайните разходи на един добре осигурен ерген. Последният отрязък сочеше, че балансът по тази сметка е около седемстотин лири.

Другите две чекови книжки обаче бяха нещо съвсем различно. Втората, обслужваща сметка в Банк Кредит в Цюрих, сочеше баланс от над шест хиляди лири. Третата беше издадена от нюйоркска институция и показваше, че в американската сметка на доктора има почти двадесет хиляди долара. Ако цифрите в чековите книжки отговаряха на истината, то Редфърс е бил на косъм от това да бъде действително много богат човек. Със сигурност значително по-богат от това, на което един скъсващ се от работа лекар ерген изобщо би могъл да се надява. Най-малкото, един почтен лекар ерген.

Разбира се, възможно беше Редфърс да е получил парите в наследство. Можеше да ги е спечелил на комар или на борсата. Лангтън се надяваше това да е така. Алтернативните варианти за придобиване на подобно богатство не му се нравеха. За Бога, този човек се беше грижил за Сара в последните ѝ часове.