Томас Бреннан - Доктор Стъклен

— Как така?

— Ами, сър, посещаваха го много хора. Моята стая е на последния етаж до стълбището и чувам как на входната врата се звъни по всяко време на нощта. Имаше и пациенти със спешни случаи, но повечето бяха частни гости.

— Виждали ли сте някои от тези гости?

Агнес се изчерви:

— Как така, сър, мислите ли, че си вра носа в чужди работи?

Лангтън се усмихна и се приведе към нея.

— Съвсем не, но много би ни помогнало да знаем навиците на доктора, а може би вие все пак сте зървали някои от гостите му — напълно случайно, разбира се…

Агнес сръбна отново от чая и се загледа в масата пред себе си.

— Трябва да ви призная, че съм ги виждала тези гости, сър. Странни птици, бих казала аз. Мъже с цилиндри и скъпи фракове, сякаш идват направо от операта, изкопчии от Свода, още покрити с кал и прах, жени в прелестни рокли, като че излезли от някоя парижка витрина. Всякакви идваха при доктора. Но веднъж слезеха ли в мазето, вече не можех да чуя за какво са дошли.

Ако разследването беше започнало по някакъв друг начин, Лангтън щеше да заподозре, че гостите са посещавали доктора по сексуални причини или с цел закупуване на наркотици. И Лангтън, и Форбс Патерсън знаеха случаи, в които представители на най-висшите кръгове на обществото демонстрираха редовен нездрав интерес към хора от най-мрачните му низини. Търговията с наркотици и тела процъфтяваше. Лангтън се зачуди какво ли са получавали от Редфърс всички тези нощни гости.

Агнес прикри една прозявка и инспекторът каза:

— Вървете да се наспите. Ще продължим утре сутринта.

— Сигурен ли сте, сър?

— Напълно сигурен — Лангтън погледна часовника си: беше почти два часът през нощта. А той и Макбрайд имаха още толкова много за вършене. — Агнес, преди да си легнете, бихте ли ми казали къде държите кафето…

— Оставете на мен, сър — Агнес веднага посегна към шкафа.

Лангтън се върна при Макбрайд в кабинета на доктора.

Настолната лампа осветяваше стола, на който беше седяло тялото. На мястото, където се беше забило хирургическото острие, пълнежът на облегалката беше изскочил навън. Огънят в камината се беше превърнал на пепел.

— Какво търсим, сър? — попита Макбрайд.

— Имена. Искам да знам всичко за хората, сред които се е движел Редфърс — с кого се е срещал, с кого е обядвал.

— И кой го е посещавал късно нощем, сър?

— Именно.

— Дали е ставало дума за наркотици, сър? Или пък си е падал по разнообразието в някои други отношения…

Лангтън не желаеше да обсъжда подозренията си, нито пък евентуалното участие на дѐлваджиите във всичко това.

— Хайде да видим какво ще открием. Вие се заемете със стаята на мисис Дън.

Инспекторът се огледа в кабинета, за да реши откъде да започне. До едната стена, под строгия портрет на бащата на Редфърс, стоеше бюрото, а до него — емайлирани шкафове със стъклени вратички. Лангтън се зае първо да отваря чекмеджетата на бюрото и да претърсва съдържанието им: стари писалки, монети, кочани с бланки за рецепти, ластичета, ключове с всякакви размери. Обичайните дреболии в бюрото на един зает мъж.

Върху бюрото стоеше повреденият телефон, живачен уред за измерване на кръвно налягане, картони на пациенти, тежка стъклена мастилница и попивателна, цялата нашарена с драсканици и части от думи. Почеркът от доктора се видя на Лангтън напълно неразбираем, но затова пък инспекторът лесно си представи как лекарят, седнал зад бюрото с телефон в едната ръка и писалка в другата, си драска, докато води разговор.

След като провери и под бюрото, Лангтън седна в стола на доктора и си припомни позата на тялото. Главата, притисната назад в облегалката. Ръцете, стиснали подлакътниците. Не, не просто стиснали — впити в кожената тапицерия като нокти, с изскочили от напрежение сухожилия. Широко отворените очи на мъртвеца бяха втренчени във вратата. Кой ли беше влязъл в кабинета? Кой беше уплашил Редфърс толкова силно, а след това го беше убил?

В този момент вратата на кабинета се отвори наистина и инспекторът подскочи, готов на всичко.

Агнес едва не изпусна подноса от ръцете си.

— О, сър, така ме стреснахте.

Лангтън притисна с длан препускащото си сърце.

— Извинете ме, Агнес.

— Ще оставя това тук — прислужницата плъзна подноса върху бюрото на Редфърс. — Донесох две чаши, а термоканата ще държи кафето топло дълго време. Занесох една чаша и на полицая на стълбите, беше премръзнал вън. Ако имате нужда от още нещо, сър…

— Не, благодаря, Агнес. Вървете да си легнете.