Томас Бреннан - Доктор Стъклен

Борейки се с нарастващата паника и с чувството, че времето изтича безвъзвратно, Лангтън пристигна в Лечебницата някъде към полунощ. Двамата с Макбрайд завариха професор Колдуел Чивърс в голяма операционна на третия етаж. Една прозяваща се сестра ги насочи към ложата за наблюдение, издадена над самата операционна зала. Там амфитеатрално подредени дървени седалки — не по-различни от местата за зрители в операта — бяха подредени в полукръг около конусовидния оберлихт, надвиснал точно над операционната маса.

При звука на отварящата се врата единственият човек в ложата се обърна.

— Инспекторе. Сержант. Каква изненада.

Лангтън остави Макбрайд до вратата, а той се присъедини към сестра Райт пред стъклото, отделящо ложата от залата. Може би на три метра под тях фигури в зелени и бели престилки бяха наобиколили поставен по корем пациент. Движенията на хирурзите и сестрите бяха бавни и премерени, подобни на движенията на мимовете в някое нямо представление. Електрическа светлина обливаше залата и блестеше, отразена от стоманените инструменти, от цилиндрите с кислород, от белите, тук-таме обагрени в червено ръбове на оголените кости. Лангтън отвърна поглед.

— Дошли сте да се видите с професора? — попита сестра Райт.

— Ако е възможно.

— Той работи по много сериозен случай в момента. Може да минат часове, преди да се освободи — сестра Райт подпря чело на стъклото. Нежното разпятие на шията ѝ се изхлузи от деколтето ѝ и се удари в прозрачната преграда с тих звън. — Спасяването на човешки живот — това е смайваща гледка. А ние често приемаме работата на лекарите за даденост. Само си помислете: скалпелът е нищо без опита и преценката на хирурга, който борави с него. Нищо. Прост инструмент.

Лангтън се насили да погледне надолу.

— Върху какво работят?

— Травма на главата, черепът е счупен на три места. Клетият човек е зидар, паднал от някакъв фабричен комин. Счупените ръце и крака са лесно поправими, но черепът изисква съвсем друг тип вещина.

Пред очите на Лангтън един от хирурзите отметна зелен чаршаф, отви поднос с инструменти и избра от него къс, блестящ трион. После, под ръководството на професора, го опря в черепа на ранения и се съсредоточи. Лангтън преглътна тежко и отново обърна очи към сестра Райт.

— Дойдох да предупредя професора.

— Да го предупредите? За какво?

— Съществува известна, макар и малка възможност животът му да е в опасност.

Сестрата се обърна към него.

— Продължете.

— Опасността може да е свързана с трупа, който пратихме на професора.

— Бурът без лице.

— Точно той. Един случаен свидетел на престъплението също загина. Други, имащи само далечна връзка със случая, също бяха убити или най-малкото нападнати.

— И вие смятате, че професорът може би е следващият?

Лангтън се поколеба. Дали не преиграваше?

— Смятам, че трябва да вземе предпазни мерки. Вие също.

— Аз?

— Моля ви. За всеки случай.

Сестра Райт докосна ръката на Лангтън.

— Сигурна съм, че професорът ще оцени загрижеността ви. Аз със сигурност я оценявам.

Лангтън се взря в сивите очи на сестра Райт и вътрешно пожела професорът да осъзнава какъв късметлия е.

— Трябва да вървя. Имаме много работа.

— Не е ли късно вече?

Лангтън се усмихна.

— Полицаите, както и медицинските сестри, не са на нормирано работно време. Лека нощ, сестра.

Лангтън пое към вратата, но гласът на сестра Райт го спря.

— Инспекторе, утре вечер професорът дава голям прием в дома си в чест на откриването на Свода. Уверена съм, че би желал да присъствате.

— Благодаря ви за поканата, но съм твърде зает.

— Може би ще прецените, че подобно посещение ще ви бъде полезно — отвърна сестрата. — Поканен е каймакът на ливърпулското общество, хора от юридическите, медицинските и всички други професионални среди. Ако прецените, че ще се успеете да дойдете, заповядайте след осем часа.

— Вие ще бъдете ли там?

Младата жена се усмихна.

— Професорът настоя.

— В такъв случай ще се опитам да дойда. Довиждане, сестра.

По пътя към къщата на Редфърс Лангтън се замисли действително колко ли полезен би могъл да се окаже приемът у професора. Със сигурност представляваше възможност за среща с най-различни хора от висшите кръгове на обществото, а Форбс Патерсън беше намекнал, че колекционерите на делви с душѝ трябва да се търсят именно сред тях. Но дали отново не се съсредоточаваше твърде силно върху Сара? Да, но все пак вече можеше да се твърди, че разследването на дѐлваджиите е част и от нейния случай, и от случая на Кеплер.