Томас Бреннан - Доктор Стъклен

Лангтън позвъни отново. Никакъв отговор. Явно Редфърс беше останал до късно и не желаеше да го безпокоят. Това обаче не отговаряше на въпроса защо прислужничката не отваря вратата. Лангтън се поколеба, хвърли поглед в двете посоки на тихото улично кръстовище и пробва бравата. Топката се завъртя свободно в ръката му.

— Редфърс? Аз съм, Лангтън.

Студеното антре водеше към други, все така тъмни стаи. Лангтън се вмъкна вътре, притвори вратата и остана на място, вслушан напрегнато. Цъкане на стенен часовник. Никакви гласове. Никакъв далечен говор. Никакво движение.

Тесният килим в средата на антрето заглуши стъпките на инспектора. Той си припомни последното си посещение тук и се помъчи да се сети за разположението на помещенията в къщата. Отвори първата врата вдясно и се озова в чакалнята. Сияние от умиращ огън зад решетката на камината. Празни корави дървени столове, наредени около солидна маса. Растения в саксии.

Приемната на Редфърс се намираше в противоположната страна на чакалнята. Лангтън отиде до затворената врата на кабинета и прилепи ухо до нея, но чу само собствения си пулс. Посегна към бравата. Сетивата му се бяха изострили до крайност: мирис на дезинфектант и тютюнев дим, усещането за студения пиринч в дланта му, когато завъртя дръжката на бравата. Очите му, привикнали към слабата светлина, процеждаща се изпод вратата, огледаха за миг стаята на секретарката, която приемаше пациентите на доктора. Бюрото ѝ беше съвършено празно и чисто, отгоре клечеше само пишещата машина със затворен капак. Шкафовете с картотеката — заключени. Пълен ред.

Лангтън прекоси стаята и се поколеба пред вратата на кабинета на Редфърс. Почука, но не получи отговор. Застана странично, завъртя бравата и ритна вратата с десния си крак. Отвътре никой не направи опит за бягство.

Инспекторът надникна зад ръба на касата и вида Редфърс, седнал зад бюрото си. Главата на лекаря почиваше на високата облегалка на кожения му стол. Долната му челюст висеше отпусната. Лангтън се хвана, че очаква да чуе хъркането му. Електрическа настолна лампа хвърляше бяла светлина върху пръснатите по бюрото хартии и папки. В ъгъла на кабинета на стойка висеше избелял човешки скелет.

— Редфърс?

Лангтън полека влезе в кабинета. От полуизгасналия огън идваше слаба топлина. Инспекторът надуши някакъв аромат, нещо химическо, подобно на горчиви бадеми и може би лек намек за бели цветя.

— Редфърс?

С още две крачки Лангтън се озова до бюрото. Ръцете на мъртвия лекар стискаха подлакътниците на стола така, както падащ от балкона човек стиска парапета — сухожилията му бяха изопнати като стоманените въжета на Свода.

Лангтън вдигна абажура на лампата и видя широко отморените очи на Редфърс с разширени зеници, вторачени право напред. Нещо метално проблесна: под брадичката на убития, точно над вратовръзката му, стърчеше отчупената дръжка на острието, което беше проболо гърлото му и го беше приковало за гърба на стола. От раната беше потекло незабележимо ручейче кръв.

Лангтън се поколеба за момент. Стори му се, че долавя как някъде в къщата проскърцват дъските на пода. Посегна към телефона на бюрото, после видя висящия отрязан канел. Обърна се към вратата, после пак към Редфърс. Беше завъртял леко лампата и сега тя осветяваше шията на мъртвия. От двете ѝ страни, точно под ушите на лекаря, личаха две малки квадратчета обгорена кожа.

Лангтън излезе на най-горното стъпало пред входната врата на къщата, вдигна полицейската свирка до устните си и свирна остро три пъти поред. Заповтаря зова си през минута, докато чу тичащите стъпки на полицаите от околните улици.

Спря минаващ кабриолет още преди първият задъхан полицай да стигне до къщата. Инспекторът бързаше, защото вече беше ясно, че някой е ликвидирал огняря Олсен и доктор Редфърс, само за да скрие важна информация.

И сега Лангтън си спомни за още един човек, свързан със Сара, човек, много по-беззащитен от двамата убити мъже: мисис Гриздейл.

Седем

Още преди кабриолетът да спре пред адреса на Хамлет Стрийт, инспекторът изскочи от него. Всички прозорци в дома на мисис Гриздейл светеха. Полицаят, който му отвори входната врата, зяпна за миг изненадано, после, при вида на служебната карта на инспектора, отстъпи встрани.

— Тялото е горе, сър.

Вземайки по три стъпала наведнъж, Лангтън изтича на втория етаж, ругаейки се, че е допуснал това да се случи.

Вратата на спалнята до стълбите зееше отворена. Вместо трупа на мисис Гриздейл инспекторът видя на пода до шезлонга мъж, проснат като кукла с прерязани конци. Беше облечен в груби скъсани вълнени панталони и тъмносиня куртка, носеше протрити ботуши, а при падането каскетът му се беше свлякъл от оплешивяващата глава и сега покриваше лицето му. На Лангтън му се прииска да го дръпне, за да види мъжа, но се спря, за да изчака пристигането на фотографите на доктор Фрай. По бледата кожа и ивицата коса на темето инспекторът веднага позна, че убитият не е Дърам.