Томас Бреннан - Доктор Стъклен

Лявата ръка на мъжа беше притисната под тялото му, но дясната стискаше ръба на килима. Под шезлонга се беше изтърколил дълъг нож. Лангтън не видя острието да е изцапано, но изпод тялото продължаваше да блика кръв и да се разлива по скъпия килим. Инспекторът се опита да прецени как е умрял мъжът. Изправи се и застана очи в очи с мисис Гриздейл, подпряна на касата на вратата.

— Добре ли сте?

Жената кимна, сведе очи към тялото на пода, после отново погледна Лангтън.

— Беше самозащита.

— Знам.

— Разбил един от задните прозорци…

Лангтън понечи да я изведе от стаята, но спиритистката го стисна за ръката.

— Не позволявайте да я отведат.

— Кого?

— Мийра. Стори го, за да ме защити.

Лангтън проумя.

— Мийра е убила този човек?

— Чу ме да викам и дотича от стаята си. Не знаех, че има пистолет, но ако ме попитат сега, ще се закълна, че е мой, ще… — мисис Гриздейл скри лицето си с длани.

Като медиум, жената със сигурност беше много по-чувствителна от мнозина други. Лангтън се зачуди дали смъртта на нападателя е разстроила нещо повече от емоционалното ѝ равновесие. Дали не беше доловила някакъв… отвъден отглас? Някакво ехо? При тези мисли инспекторът разбра колко дълбоко всъщност е навлязъл в територията на суеверието и свръхестественото. Беше позволил приказките за паранормалното да повлияят на светогледа му. Това можеше да се окаже опасно.

Обвил с ръка раменете на мисис Грийздейл, инспекторът я отведе по-далеч от местопрестъплението. Вън видя Мийра, която се качваше по стълбите с поднос с порцеланови чашки и бутилка бренди. Момичето също го видя, спря се за миг, после продължи към собствената си стая. По пътя улови мисис Гриздейл, дръпна я от Лангтън и в стаята я настани на леглото си.

— Пийнете малко чай, господарке, с една глътчица бренди.

После вдигна очи към Лангтън. По нищо не личеше инцидентът от вечерта да е разстроил момичето. Напротив, гласът ѝ прозвуча напълно спокойно:

— Ще ме отведат ли?

— Не — отвърна инспекторът. — Просто трябва да обясниш, че е било самозащита. Всеки домакин е длъжен да се защитава от крадци.

— Този не беше крадец.

Лангтън се зачуди какво ли още знае тази прислужничка.

— Виждала ли си нападателя преди?

— Никога.

— Някой да се е навъртал наоколо? Да е наблюдавал къщата например?

Мийра приглади косата на господарката си и отвърна:

— Нищо такова не се е случвало. Кварталът е много спокоен. Поне беше. До сега.

Инспекторът погледна право в немигащите очи на момичето и попита:

— Знаеш ли някое безопасно място, където ти и мисис Гриздейл да можете да отидете на първо време?

— При семейството ми — отговори Мийра. — Те ще ни помогнат.

— Добре — кимна Лангтън и се обърна към вратата. — Не се тревожете, аз ще поговоря с колегите. Кажете ми къде ще мога да ви намеря.

— Защо?

— Може да възникне нещо важно.

— Вие ни довлякохте тия неприятности — отвърна Мийра. — Вие сте виновен за всичко.

Лангтън не можеше да спори. Остави двете жени и отиде да намери полицая, застанал на пост в антрето. Мийра му беше дала чаша чай, навярно подправен с бренди, защото младият мъж се опита да я скрие, когато видя инспектора. Лангтън кимна, за да му покаже, че няма проблем.

— Какво точно стана?

— Значи, сър, аз патрулирах по Алдън Роуд, когато чух жена да вика за помощ. Дотичах и видях господарката на дома надвесена от прозореца на горния етаж, а прислужничката я дърпаше обратно в стаята. Здраво си викаше жената. Както и да е, прислужничката ми отвори и аз заварих крадеца вече проснат на пода. По-мъртъв нямаше как да е.

— Къде е пистолетът?

Полицаят потупа джоба на куртката си.

— Прислужничката ми го даде, сър. Искате ли вие да го вземете?

Лангтън се поколеба дали да не остане и да проконтролира нещата тук, но твърде много му се искаше да се върне в дома на Редфърс. После чу отвън пухтенето на парен автомобил. Надникна през прозореца и зърна още двама полицаи и участъковият сержант да слизат от съскащото си превозно средство. Инспекторът бръкна за портфейла си и извади две банкноти.

— Направете ми услуга, полицай. Погрижете се двете жени да напуснат този дом още тази вечер. Вземете кабриолет, придружете ги и се уверете, че са стигнали живи и здрави при семейството на прислужничката. Аз ще поговоря със сержанта ви.

Полицаят прибра парите.

— Разчитайте на мен, сър. А що се отнася до случилото се тук…

— Самозащита, няма две мнения.