Томас Бреннан - Доктор Стъклен

Тогава осъзна, че е започнал да гледа на Сара като на случай, като на мистерия, която да бъде разгадана, въпреки че всъщност Сара беше нещо много, много повече. Активните действия го разсейваха, напрегнатата работа облекчаваше болката. Лангтън обаче продължаваше да чувства в себе си празнина, ледено отсъствие на всякаква радост, превърнало се вече във физическо страдание. Не можеше дори да си представи деня, в който това страдание ще се разсее. Дори не беше сигурен дали желае такъв ден да настъпи.

Сякаш чул мислите на инспектора, Макбрайд попита:

— Простете, сър, но смятате ли, че на приема на професора ще научите нещо за Кеплер или доктор Редфърс?

Лангтън познаваше Макбрайд от години и не се възпротиви на въпроса.

— Възможно е. Все се чудя дали бандата, убила Кеплер, не е ликвидирала и Редфърс, а пък инспектор Патерсън каза, че дѐлваджиите продават специфичната си стока на богати колекционери. Не е изключено да срещна някои от тези колекционери на приема.

— Но как ще ги разпознаете, сър?

— Добър въпрос — Лангтън зърна къщата на Редфърс да изплува сред мъглата и мъждивата светлина на газовите фенери. — Задайте ми го, когато отидем на приема.

— Искате и аз да присъствам?

Лангтън се усмихна.

— Ще разговаряш с кочияшите на другите гости, с прислугата и камериерките и със сигурност ще научиш повече от мен.

На стълбите пред дома на Редфърс беше останал самотен полицай, който потропваше с крака и пристъпваше напред-назад в пронизващия студ. Отдаде чест на Лангтън и каза:

— Всичко е тихо и кротко, сър. Само прислужничката дойде.

— Прислужничката на Редфърс? Появила се е най-сетне?

Повечето от стаите тънеха в мрак, но под вратата на кухнята в задната част на къщата се процеждаше лъч жълтеникава светлина. Лангтън влезе и завари вътре бледа, тридесетинагодишна жена, седнала до широката чамова маса. При влизането на инспектора тя разля чая си от изненада, скочи на крака и се зае да попие петното върху черната си униформена рокля.

— Простете, трябваше да почукам — извини се инспекторът. — Седнете, моля. Аз съм инспектор Лангтън, а това е сержант Макбрайд.

— Добър вечер, сър — прислужничката изчака Лангтън да седне до масата, чак след това и тя се върна на мястото си. — Помня ви, сър. Двамата със съпругата ви преди посещавахте доктора.

Лангтън се зачуди дали жената знае, че Сара е починала.

— Вие сте… Агнес, нали?

Прислужничката се усмихна.

— Точно така, сър. Миналия септември станаха четири години, откак работя при доктора.

Лангтън помнеше Агнес не само от медицинските визити при Редфърс, но и от няколко частни гостувания у доктора за вечеря. Способна и приветлива жена.

— Бихте ли желали малко чай, сър? — попита Агнес и посегна към чашите. — Сложих чайника, за да ми помогне да се успокоя от шока.

— Благодаря, но ще ви откажа. Бихте ли ми разказали какво точно се случи днес? — Лангтън хвърли поглед към часовника над кухненския шкаф. — По-точно, вчера.

Агнес сръбна от чая си.

— Точно след като приключихме с обяда, сър, на вратата почука едно момче от пощата — носеше телеграма за мен от майка ми в Честър. Доктор Редфърс беше много любезен, даде ми пари за влака и каза да не се притеснявам и че те двамата с мисис Дън щели да се справят.

— Мисис Дън?

— Секретарката на доктора, сър. Тя води журнала и приемните часове, а и се грижи за пациентите.

Лангтън смътно помнеше и високата, намусена жена с жестоко опъната назад коса.

— Продължете, Агнес.

— Ами, сър, бързах до Честър колкото ме държаха краката, обаче се оказа, че мама си е жива и здрава. Закле се, че не ми е пращала никаква телеграма. Представа си нямахме кой би трошил грешни пари, за да ни изиграе подобна шега, обаче какво можехме да направим? Така че аз останах при нея за вечеря, а после хванах обратния влак. Вашият човек на вратата ми каза за клетия доктор.

При това Агнес попи очите си.

Лангтън отлично разбираше, че някой се беше погрижил да отстрани прислужницата от дома. А какво ли се беше случило с мисис Дън и с пациентите, останали в чакалнята на доктора?

— Мисис Дън наблизо ли живее?

— Не, сър, премести се в Саутпорт, когато се омъжи миналата година — Агнес изсумтя. — Станала е една госпожа, не ви е работа.

Лангтън погледна Макбрайд, който само кимна и записа информацията в бележника си. После инспекторът попита:

— Доктор Редфърс имаше ли врагове?

— Аз поне не знам за такива, сър. Точно обратното, бих казала.