Томас Бреннан - Доктор Стъклен

Стъклата на вратичките на заключените шкафове до бюрото бяха подсилени със стоманени нишки. По рафтовете им — редици от шишенца и стъкленици, разтвори и прахове. Лангтън разпозна някои от лекарствата, които се бяха натрупали на нощното шкафче на Сара малко преди края. В стъклото на единия шкаф се мерна отражение и инспекторът погледна към скелета, увиснал в ъгъла на кабинета. Що за странен експонат в един лекарски кабинет! Достатъчен, за да изплаши пациентите.

Бели, бели кости. Лъскави и гладки под електрическата светлина. Всичко, което остава от човека, след като плътта окапе и се стопи.

Лангтън не можа да се овладее — помисли за Сара, легнала съвсем сама под студената пръст. Неподвижна. Тиха. Кошмарни образи нахлуха в съзнанието му. Пръстите му се впиха в бюрото на Редфърс подобно на удавник, вкопчил се в плаващ дънер. Запреглъща, борейки се да не повърне.

Друг образ. Мислѝ за друго. За каквото и да е.

Дебели, преплетени електрически кабели излизаха от дюшемето до камината. От месинговия контакт натежалите от прах жици водеха до долап под една от библиотеките, залепена до комина.

Вратичката на долапа се отвори и откри четвъртит апарат от месинг, стомана и бакелит. Малка кутия, цилиндър с плътно намотана медна жица, тънка вертикална тръба, всичко монтирано върху дървена основа. Цялата машина можеше да се побере в лекарска чанта. Когато Лангтън се опита да я повдигне обаче, тя се оказа доста по-тежка, отколкото изглеждаше на пръв поглед. От нея се носеше познат мирис на изгоряла прах, както и друг, сладникав цветен аромат, подобен на крем за лице.

Лангтън коленичи. Машината тихо жужеше, сякаш през нея и в момента течеше електричество. От цилиндъра излизаха други жици и завършваха в две малки квадратни медни пластинки, покрити със зеленикав окис. Към тях бяха полепнали остатъци от кожа и човешки косми.

— Макбрайд! — викна инспекторът от вратата. — Към мазето.

Макбрайд вдигна очи от тежкия журнал, воден от мисис Дън.

— Сър?

Лангтън изчака, докато двамата не слязоха по стълбите, започващи от задния вход.

— Агнес каза, че среднощните гости на Редфърс слизали в мазето. Трябва да разберем защо.

Под ярката електрическа светлина вратата на мазето изглеждаше достатъчно здрава да защити банков трезор. Плътни железни ленти опасваха масивното дърво. Резета с диаметър на едра монета. Всичко беше боядисано в бяло, дори масивната ключалка.

— Можем да поискаме ключ от прислужницата — предложи Макбрайд.

Лангтън поклати отрицателно глава. Съмняваше се Агнес някога да е влизала в заключеното помещение или изобщо да знае къде е ключът за него. Остави сержанта и изтича обратно до кабинета на доктора. В най-горното ляво чекмедже на бюрото лежаха връзки с железни ключове. Лангтън грабна най-голямата и се втурна обратно в мазето. Пъхаше ключ след ключ в ключалката и със звън хвърляше вече изпробваните на пода.

Предпоследният ключ пасна и се превъртя. Грамадната врата се отвори навътре в мрака. В коридора нахлуха застоял въздух и мирис на влага. Лангтън заопипва вътрешната страна на стената до вратата, докато намери ключа за електричеството. Студена бяла светлина обля мазето.

Празно. Празни рафтове покрай облицованите с бели плочки стени. Стъпките на инспектора и сержанта закънтяха в помещението. Два електрически глобуса, покрити с мрежи. Прозорците, както и камината бяха зазидани. В цялото помещение цареше атмосфера на ограничение, на затвор, сякаш самите стени притискаха човека вътре. Болна атмосфера.

— Каквото и да е стояло тук, вече го няма, сър — каза Макбрайд и удари с длан по стоманената маса в средата.

— Но останалият след него прах също има какво да ни каже, сержант. Погледнете — Лангтън посочи рафтовете край стените. В покрилия бялото дърво слой прах личаха големи кръгли отпечатъци. — Доскоро тук са били подредени някакви предмети.

— Бих казал делви или буркани, сър.

Лангтън не отговори. Не откъсваше очи от редиците рафтове. Докъдето му стигаше погледът, още и още кръгли отпечатъци в прахта. А пред всеки отпечатък — написан с шаблон номер. Лангтън си спомни дневника на Редфърс: Седми април, АК, 21, £10. Дванадесети август, ДХ, 3, £25. Единадесети октомври, СП, 16, £30 .

— Нещата не се връзват, сър — обади се Макбрайд.

Но в съзнанието на Лангтън голямо парче от пъзела току-що беше дошло на мястото си.

— Напротив, сержант, боя се, че отлично се връзват.

Осем