Томас Бреннан - Доктор Стъклен

Докато крачеше към управлението по Чърч Стрийт, Лангтън отново запрехвърля в съзнанието си намерените в дома на Редфърс доказателства. Потокът от блъскащи се служители, забързани към работните си места, го носеше напред. В далечината фабричните сирени обявяваха началото на смяната. Студеното утринно слънце позлатяваше мърлявите сгради в центъра, но пред очите на инспектора все стояха сумрачният кабинет на Редфърс и мазето с празните рафтове.

Сляпата му ярост се беше стопила до тъпа, неспираща болка, подобна на заровени живи въглени, готови всеки момент да подпалят нов пожар. Беше вярвал на Редфърс, както и семейството на Сара му беше вярвало — той беше техен семеен лекар почти три десетилетия. А след това ги беше предал с участието си в незаконната търговия с душѝ. Вината му едва ли подлежеше на съмнение — странният електрически уред, отпечатъците от набързо изнесени от мазето делви, големите суми, среднощните гости. А още по-лошото беше, че доказателствата потвърждаваха съществуването на дѐлваджиите. Лангтън осъзна, че повече не може да се съпротивлява на тази мисъл — дѐлваджиите бяха истина.

За момент инспекторът се замисли дали Редфърс и доʞтор Стъклен не са едно и също лице. Но подозрението бързо се разсея. Вместо това Лангтън видя ръката на Стъклен в убийствата и на бура, и на доктора — Стъклен ги беше наредил, беше ги организирал, за да обслужи някакви свои дели. При това имаше и помощници — за това говореше най-малкото фактът, че изнасянето и преместването на преброените по отпечатъците в прахта сто четиридесет и две делви би изисквало час или повече. Лангтън беше поръчал на Макбрайд да разпита съседите — все някой трябваше да е видял как хората на Стъклен изнасят съдовете.

Докато наближаваше управлението, Лангтън мислеше как ли да разкрие вестта за двуличието на Редфърс пред родителите на Сара. В кариерата си беше разпитвал убийци и изнасилвани, анархисти, крадци и подпалвачи. Разговорите с подобни хора обаче щяха да са нищо пред болката да съобщи на мистър и мисис Кавъл, че вероятно Сара е страдала повече, отколкото са предполагали. И че може би продължава да страда.

Лангтън спря пред външните стълби на управлението, затвори очи за момент и си пое дълбоко дъх. Трябваше на направи онова, което се налагаше. Нямаше друг избор.

В управлението веднага го повика дежурният сержант.

— Макбрайд ни поръча да се оглеждаме за един ваш заподозрян, сър. Дърам.

— Заловихте ли го?

— Видели са го, сър. Май.

— Къде? И кога?

Подобно на счетоводител, сержантът се консултира с грамадния журнал пред себе си.

— Снощи, сър. Към десет часа вечерта, в лагера. Един колега хукнал след него, но онзи се скрил в тълпата край портите.

Десет часа снощи. В момента Дърам можеше да е навсякъде. Ако мъжът, когото са видели, изобщо е бил Дърам. Все пак студена следа е по-добра от никаква.

— Благодаря, сержант. Лично ще се отбия в лагера.

— Аз не бих отишъл там сам, сър.

Лангтън се извърна отново към високото бюро.

— Защо?

— Лагерът е място без закони, сър. Хората там не обичат нито полицията, нито служителите от Компанията на Свода. Особено сега, когато откриването на моста предстои. Може би е добре да вземете със себе си водач.

— Водач? — усмихна се Лангтън. — В Ливърпул сме, не в Африка.

Сержантът се изчерви леко.

— Въпреки това, сър, бих ви препоръчал водач. Пия си питието с един тип от Корпорацията, който познава лагера като петте си пръста. Хората там нямат нищо против него, сър, защото Корпорацията им помага с храна и осигурява подслон за бездомните.

Лангтън се поколеба.

— Може ли приятелят ви да ме заведе там още тази сутрин?

— Ще пратя някого да го попита, сър — отвърна дежурният и вдигна ръка към прозяващите се момчета за всичко във фоайето.

Горе в кабинета си Лангтън не спираше да мисли за лагера. Доколкото му беше известно, той беше възникнал от няколкото палатки и груби бараки, където били настанени семействата на работниците на Свода — мъже, които отсъствали със седмици, докато гигантският мост се протягал над Атлантика. Сводът растял и с него и лагерът. Как така изведнъж се беше превърнал в проблем за Компанията, в място, където и полицаите се бояха да патрулират? Може би човекът от Корпорацията — Градският съвет на Ливърпул — щеше да знае отговора.

Инспекторът тъкмо дописваше подробностите около убийството на Редфърс в досието на случая, когато на вратата му колебливо се почука.