Томас Бреннан - Доктор Стъклен

Времето сякаш забави хода си. Инспекторът видя как дясната платформа продължава да се плъзга назад, нямаше начин да успее да я достигне. След това износеният ръб на дясното крило на шлюза го удари в стомаха и му изкара въздуха. Пръстите му задраскаха по мокрото дърво. Трески се забиваха в дланите му, докато търсеше опора. Сантиметър по сантиметър Лангтън се издърпа върху дъските на дясната платформа на моста и с усилие се надигна на колене и длани.

Жадно пое въздух и погледа зад гърба си: катраненочерното дърво и ръждясалите метални части на корпуса на влизащия в доковете кораб се плъзнаха на по-малко от тридесет сантиметра от тялото му. Имаше време да види моряците чужденци, зяпнали от удивление. После стана и отново затича. Стори му се, че зърна Дърам на по-малко от сто метра напред, после тълпата скри беглеца. Инспекторът разблъска докерите и се покатери върху шестостенната часовникова кула.

Обърна се във всички посоки, но не видя и следа от Дърам. Свлече се долу и седна на земята, облегнал гръб на тухлите на кулата и притиснал с ръце болката в ударения си корем. После чу, че някой вика името му, и се обади:

— Тук съм!

Макбрайд, задъхан и потен, се наведе, подпрял длани на коленете си, и едва продума:

— Изгубихме ли го?

Лангтън поклати глава.

— Извадихте късмет, сър — сержантът се свлече до него, без да обръща внимание на любопитните погледи на докерите. — Две секунди по-късно и корабът щеше да ви повлече.

Лангтън не отговори цяла минута. Съсредоточи се и се опита да успокои бясно биещото си сърце, както и да облекчи малко болката в корема. После попита:

— Записахте ли адреса му?

Макбрайд потупа джоба на куртката си.

— Когато се върнем, вземете от управлението кабриолет и още двама ду̀ши — продължи инспекторът. — И не забравяйте, че окото няма да му мигне да стреля по полицаи.

— О, ще отида подготвен, сър — Макбрайд се изправи на крака. — Наистина ли смятате, че той би се върнал в дома си?

— Навярно не, но огледайте, вижте какво ще намерите там. Мисля, че Дърам и убития ги свързва нещо много повече от обикновено съвпадение. Предайте описанието на Дърам на дежурния за разпространение: искам всеки полицай в този град да се оглежда за този тип.

— Разчитайте на мен, сър — отвърна Макбрайд и помогна на Лангтън да се изправи.

Докато се качваха в полицейския кабриолет, който ги чакаше до входа към доковете, Лангтън се зачуди защо ли Дърам беше побягнал така. Какво ли го беше уплашило толкова?

Против волята си инспекторът плъзна още веднъж поглед към трансатлантическия мост. Предупрежденията на Салисбъри отекнаха отново в ума му, но не можаха да спрат посоката на мисълта му: в дъното на цялата тази история лежеше именно Сводът.

Пет

Когато кабриолетът ги остави в двора на полицейското управление на Виктория Стрийт, Лангтън остави Макбрайд с дежурния сержант и закрачи през фоайето, хвърляйки погледи към закованите до стените корави дървени пейки, където бяха насядали парцаливи хорица, сгушени в студа. Не видя сред тях познати лица. Преди да се заизкачва по стълбите към кабинета си, Макбрайд го повика отново.

Дежурният сержант се приведе към инспектора над месинговата оградка на високото си бюро:

— Извинете, сър, но доктор Фрай ви търси.

Лангтън слезе в мазето и намери доктора в задръстения му кабинет.

— Поръчал си да ме пратят при тебе.

Фрай вдигна поглед от пишещата си машина, закрепена незнайно как сред неравните камари папки и хартии върху бюрото.

— Лангтън, видя ли се с Колдуел Чивърс?

Нетърпелив да се качи горе и да намери Форбс Патерсън, Лангтън отвърна:

— Професорът беше много услужлив. Определи белезите на тила на жертвата като електрически изгаряния.

— Причинени от какво?

Лангтън се поколеба, после каза:

— Спомена дѐлваджиите.

Фрай кимна и се зае да почиства пенснето си с носна кърпичка.

— Досетих се аз.

— Знаел си какво е причинило изгарянията? — Лангтън заобиколи бюрото и застана до доктора. — Защо не ми каза?

— Щеше ли да ми повярваш?

— Ами…

— Именно. А и не можех да бъда сигурен. Колдуел Чивърс има голям опит и знае много за тях. Всъщност, той е нещо като авторитет по въпроса.

Лангтън отново се зачуди откъде и защо на професора му е известно толкова много за дѐлваджиите. Но в момента изгаряше от желание да поговори с Форбс Патерсън.

— Това ли е всичко?

— Не съвсем — Фрай се зарови в чекмеджетата на бюрото си, докато най-сетне измъкна два смачкани листа жълта хартия. — Пратих запитване до Лондон относно пръстовите отпечатъци на бура и получих тези два отговора. Погледнѝ.