Томас Бреннан - Доктор Стъклен

Лангтън не отговори, замислен защо ли сестрата се чувства длъжна да защитава професора.

Сестра Райт продължи:

— Той се бори всеки ден, за да спасява животи и да връща хора от самия ръб на смъртта. Понякога не успяваме да се справим. Знам колко страда професорът от тези неуспехи, той не е от онези, които успяват да привикнат към смъртта. Сигурно сте срещали хора от другия тип, инспекторе, обръгнали хора. И то сте ги срещали не само при работата си.

Спомнил си Трансваал, Лангтън кимна.

Сестра Райт се наведе напред в стола си.

— Професорът искрено се вълнува за хората. Навярно понякога се вълнува твърде много. Позволява определени… идеи да го разсеят. Идеи, които на дневна светлина може би изглеждат гротескни или дори опасни.

— Идеите на дѐлваджиите?

Сестра Райт сведе очи към пода.

— Боя се, че да.

— Чувал съм за съществуването им и от други хора — отвърна Лангтън. — Изглежда мнозина вярват в тях.

Сестрата му се усмихна.

— Мнозина вярват и във феи, елфи и всякакви други духове. Спомнете си, че вярват дори във вуду, тази странна вяра в немъртвите. Понякога се чудя дали тази вяра не се корени в някаква дълбока нужда на човека или просто всеки вижда онова, което желае да види?

Лангтън не се усъмни в искреността на думите ѝ. В окопите и пустините на Трансваал пред собствените му очи уравновесени хора се бяха превръщали в развалини, отчаяно търсещи да се уловят за всяка сламка, която би могла да облекчи ежедневните им страдания. Говореха за призраци, духове, ангели, за отвъдния живот, за египтология, за религии и секти от цял свят. Онези хора изгаряха от такава нужда.

Наистина ли обаче професорът беше подложен на чак такова напрежение? Напрежение и стрес, достатъчни да го тласнат към протегнатите пръсти на различните вярвания? Инспекторът внимателно подбра следващите си думи:

— Професорът ми се стори уважаван, трудолюбив и много разумен.

— Разумът му е здрав като моя и вашия — отвърна сестра Райт. — Но той с такава ревност търси начини да помогне на пациентите си, че понякога губи ясен поглед върху нещата.

— Но вие му имате пълно доверие.

Сестра Райт отвърна с втренчен поглед.

— Бих му доверила живота си.

Лангтън отново се зачуди защо всъщност сестрата е дошла при него. Зад думите ѝ долавяше неизказани неща, факти или подозрения. Може би самата тя дори още не беше осъзнала, че подозренията вече са се загнездили в нея.

— А вие лично вярвате ли в дѐлваджиите?

Сестрата се замисли за момент.

— Разбирам защо хората вярват в тях. Разбирам причината за съществуването на такива като тях.

Това не беше същински отговор на въпроса, но Лангтън реши да не я притиска повече.

— Бихте ли могли да ми посочите някои от другите интереси на професора?

Сестра Райт сплете пръсти в скута си.

— Не съм сигурна, че трябва да го правя.

Лангтън зачака.

Младата жена хвърли поглед през прозореца към Виктория Стрийт и после кимна:

— Професорът изключително силно се интересува от египтология, от Ориента и от източните философии: будизъм, най-вече дзен будизъм, хиндуизъм, от делата на Конфуций и Сун Ятсен. Интересува се още от акупунктура, от стимулация на нервните центрове на тялото, от китайската вяра в чи или енергията вътре в нас.

— Дълъг списък.

— Това е само частичка от познанията му — отвърна сестрата. — Той е истински енциклопедист.

Лангтън видя в очите ѝ искрено уважение към професора и това го накара да преглътне следващите си въпроси. Вместо това предпазливо каза:

— Случвало ли се е интересите му да го отведат твърде далеч?

— Далеч?

— Дали някога… интересите му са се отразявали на пациентите му?

— Никога — остро отсече сестрата. — Пациентите му никога не са страдали.

Лангтън разбра, че няма да научи нищо повече. Докато сестра Райт прибираше ръкавиците и чантичката си и се канеше да си върви, инспекторът допълни:

— Благодаря ви, че ми казахте всичко това. Оценявам искреността ви.

— Просто исках да го знаете.

— Може ли да ви задам един последен въпрос, сестра? Не засяга професора.

Сестрата наклони леко глава и зачака.

Лангтън каза:

— Когато видяхте мъртвеца без лице, разпознахте татуировките му.

Сестра Райт се изправи и остави ръкавиците и чантичката на стола зад себе си. С леки и бързи движения, преди инспекторът да успее да ѝ попречи, тя разкопча малките черни копченца отстрани на роклята си. Сивата вълна се плъзна настрани и се разтвори.