Томас Бреннан - Доктор Стъклен

Дядото на самия Лангтън беше живял на Уорчестър Роуд преди несломимото му трудолюбие и напредъкът му в инженерните науки да бяха извели семейството до Евертън Брау и още по-нагоре.

Лангтън намери адреса на Кеплер и Дърам на Глочестър Роуд и видя, че пред къщата вече е спрян полицейски кабриолет. Жилеста жена в синя престилка отвори вратата и посочи нагоре по стълбите, където Макбрайд и още един полицай ровеха из дрехи, нахвърляни върху едното тясно легло в стаята. Краката и на двете легла бяха потопени в малки купички с керосин, за да попречат на хлебарките да се катерят по спящите през нощта. Зловредната миризма на горивото се смесваше с миризмите на влажен гипс и тютюн.

— Някакви находки, сержант?

— Няколко, сър — Макбрайд заведе инспектора в ъгъла на стаята до дъбов скрин с чекмеджета. Отгоре на скрина лежаха два кочана с официални пощенски бланки за телеграми — повече от половината бланки на всеки кочан бяха използвани. До тях бяха пръснати отрязъци от железопътни билети за електрическата линия Ливърпул-Саутпорт и от линията Грейт Уестърн до гара Юстън в Лондон, както и броеве от Ливърпул ехо от последните четири дни и разнообразни писалки и моливи.

Лангтън взе единия кочан и пристъпи до прозореца. През прашното стъкло влизаше достатъчно светлина, че да се видят вдлъбнатите белези от писаното, останали по долните бланки.

— В управлението би трябвало да успеем да дешифрираме поне последното изпратено съобщение. Понякога обаче хората правят грешки, докато пишат телеграми, тогава просто късат сгрешената и почват наново.

Макбрайд се ухили.

— Пратих полицай Нейлър в задния двор да прерови боклука на старата хазяйка, сър. Боклукчиите ще минат чак утре, така че по-голямата част от сметта от цялата седмица е на наше разположение.

Лангтън не завидя на Нейлър за възложената му задача, но в началото на собствената му кариера и на него му се беше налагало да изпълнява подобни заръки, че и по-лоши. Инспекторът плъзна поглед из стаята и се опита да си представи мъжете, живели в нея. Две тесни чамови легла, покрити с износени юргани и с пъхнати отдолу им цукала. Масичка с порцеланова кана и купа с вода за миене, и двете покрити с фина паяжина от пукнатини. На пода дъски, потъмнели от времето и от мазания отгоре им восък, с метнат в средата разнищен жълто-червен килим. Зад вратата, окачено на забито през пожълтелия тапет месингово гвоздейче, висеше ковьорче в рамка — типична изработка на младо момиче, което тепърва се учи да бродира: Бъди благодарен на Бога .

Стаята не внушаваше чувство на благодарност към когото и да било, но мнозина живееха в условия, далеч по-лоши от тези. Далеч по-лоши.

— Какво каза хазяйката за наемателите си? — попита Лангтън.

Макбрайд сви рамене.

— Каза, че били тихи хора, сър. Затворени, не създавали проблеми. Оплака се единствено от това, че се прибирали много късно вечер.

— Така ли?

— Ами, сър, понякога си идвали в три или четири сутринта, дори при положение, че на следващия ден били дневна смяна и трябвало да стават рано. Също така миришели на бира, рече още жената, макар че никога не изглеждали пияни. Съседите се оплаквали от късното прибиране, но то съседите винаги се оплакват. Вече била решила да изгони нашите двама приятели, обаче те ѝ предложили да ѝ плащат по шилинг отгоре седмично. Така че станала малко по-толерантна.

Значи двамата мъже са постъпили на работа при Свода в един и същи ден, живели са в една и съща къща, на Свода работели на еднаква длъжност, макар и в различни смени. Единият беше убит, а другият — избягал. Без съмнение главен инспектор Пърсел на секундата щеше да стигне до заключението, че Дърам е убил Кеплер. Какъв обаче е бил мотивът му? Без съмнение и той щеше да изплува при по-нататъшното разследване.

След това Лангтън зададе един реторичен въпрос:

— Хазяйката видяла ли е двамата мъже да приемат посетители? Да пращат писма или телеграми?

— Никой не идвал при тях, рече хазяйката, сър, обаче пращали доста телеграми. Понякога по една всеки ден.

Преди Лангтън да продължи с въпросите, по стълбите затропаха тежки ботуши. В стаята надникна още един полицай, видя инспектора и отдаде чест. В ръка носеше куп мръсни хартии.

— Открих всичко това в боклука, сър.

Смачканите жълти телеграми бяха изпъстрени със съмнителни смрадливи лекета, но все още бяха четливи. Лангтън ги приглади върху скрина. Оптимистично настроен, той се беше надявал да открият някои от телеграмите, изпратени до Дърам и Кеплер. Вместо това всички, намерени в боклука, бяха явно телеграми, написани от двамата мъже. Някои думи бяха задраскани и пренаписани или преместени на други места.