Томас Бреннан - Доктор Стъклен

Въпреки че бурските партизани и наемници не бяха единствените войници, използващи куршуми дум-дум, Лангтън си спомни последното място, където беше виждал с очите си ужасяващите поражения, които те нанасяха — Трансваал.

Шест

Преди да напуснат къщата на Глочестър Роуд, Лангтън и останалите полицаи провериха стаята отново, но не намериха други тайници или скрити отделения в мебелите. След като подмина мълчаливо коментара за хлебарките и се оплака от дупката в стената („И кой по-точно ще плати за тези щети, бих искала да знам?“), хазяйката не каза на Лангтън повече, отколкото беше споделила с Макбрайд. Двамата наематели не създавали никакви грижи, освен дето се прибирали много късно вечер. Никой не ги посещавал, но затова пък получавали много поща и изпращали сума ти телеграми. Не, не си спомняла откъде били клеймата на пликовете, за каква я вземали? За сплетница, може би?

Лангтън изчака на тротоара отвън, докато Макбрайд си проправи път сред сюрията деца, играещи на улицата въпреки студа. Двамата заключиха намерените пари и револвера в багажното отделение на кабриолета. Лангтън изчака да седнат и кабриолетът да потегли и чак тогава попита:

— Какво открихте?

Макбрайд прелисти бележника си.

— Много са били заети нашите двама наематели. Изпращали са най-малко по една телеграма дневно, обикновено до един и същи адрес. Чиновникът в пощата ми показа журнала, в който той и телефонните оператори записват всичко.

Лангтън прочете написаното на страничната от бележника, която сержантът задържа отворена пред очите му.

— Петдесет и седем, Дъ Мол, W1. Сигурен съм, че знам този адрес.

— Тъкмо се бях наканил да го проверявам, сър, но се оказа, че в пощата разполагат с по-добър начин — телефонният указател. Оказва се, че адресът е правителствен — там се помещава Министерството на външните работи.

Лангтън си спомни, че е виждал адреса на една от телеграмите, получени от доктор Фрай — онази, която известяваше, че пръстовите отпечатъци на безликия мъж не съвпадат с никое от лицата в базата данни на изпращача. Каква връзка са имали Кеплер и Дърам с Външно министерство? Нямаше съмнение, че Кеплер е бил бур, татуировките му го потвърждаваха. На що за оплетен заговор или интрига се беше натъкнал Лангтън?

Хвърли поглед към Макбрайд и се замисли дали да му сподели подозренията си. Реши да изчака, докато открие някое по-твърдо доказателство.

— Макбрайд, когато се върнем в управлението, попитайте дежурния сержант дали има новини за Дърам.

— Тъй вярно, сър.

Докато кабриолетът трополеше по Скотланд Роуд, Лангтън осъзна, че случаят с Кеплер е отвлякъл мислите му от смъртта на Сара. Раздвоен, инспекторът знаеше, че разследването трябва да е с приоритет, макар че само като се сетеше за Сара, сама и затворена в капан по волята на някакъв колекционер… Не, това не можеше да е вярно. Сега, на дневна светлина, в ледената реалност на задръстилите улиците каруци и трамваи и на сновящите във всички посоки пешеходци, мисълта за дѐлваджиите и за доʞтор Стъклен изглеждаше като лош сън.

Но подозрението не напусна Лангтън: Сара го чакаше да я освободи.

Редфърс ще знае. Той е бил неотлъчно до Сара до последния ѝ дъх. Никой не би тревожил Сара преди смъртта ѝ без негово знание, а Сара вярваше на Редфърс — човекът, който беше лекувал собствената ѝ майка, баща ѝ, сестрите ѝ.

Кабриолетът спря в двора на управлението, Лангтън изскочи, качи се бегом по стълбите и се отправи към общото помещение на детективите. Преди обаче да открие Форбс Патерсън, срещна главен инспектор Пърсел, който пък слизаше от горните етажи.

— А, Лангтън. Тъкмо вие ми трябвате.

— Моля да ме извините, сър. В момента имам малко работа…

Пърсел му препречи пътя.

— Сигурен съм, че може да почака. В кабинета ми, инспекторе.

Лангтън преглътна отговора си и последва Пърсел. Началникът отвори вратата към кабинета си и каза:

— Искам да ви представя майор Фелоус от Вътрешно министерство. Той е тясно ангажиран с въпроса за безопасността на Нейно величество.

До прозореца беше застанал висок, елегантно облечен мъж. Той се обърна и кимна на Лангтън, но не посегна да стисне ръката на инспектора.

— Бих предпочел да не споменавате задълженията ми толкова открито, Пърсел. Все пак трябва да спазваме известна конфиденциалност.

Изпод яката на началника плъзна червенина.

— В полицейско управление сме, майоре, не в кръчма.

— Въпреки това — майорът се отпусна в кожения стол на Пърсел и оправи ръкавелите си. — Главният инспектор ме осведоми, че начело на разследването сте вие, Лангтън. Ще ви бъда благодарен да ме информирате вкратце за постигнатия досега напредък.