Томас Бреннан - Доктор Стъклен

Докато чакаше Макбрайд във фоайето, Лангтън мислеше защо ли лорд Салисбъри отдели толкова време и положи такива усилия да го предупреди, по-точно да го заплаши. Оттук нататък Лангтън трябваше да стъпва изключително предпазливо. Салисбъри можеше да се окаже могъщ враг.

— Дадоха ми адреса, сър — каза Макбрайд още докато слизаше по мраморните стъпала, а след това последва Лангтън навън. Измъкна написан на машина лист, подаде го на инспектора и добави:

— Ейбъл Самюъл Джон Кеплер. На четиридесет и седем години, неженен. Постъпил е на работа в Компанията преди почти шест месеца. В момента живее на Глочестър Роуд в Бутъл.

Листът потвърди думите на сержанта, но добави и нещо ново към тях.

— Този пък кой е? Питър Дърам?

— Още един работник на Свода, сър, дневна охрана, живее на същия адрес като Кеплер. По всичко изглежда, че двамата са постъпили на работа в Компанията в един и същи ден.

Още съвпадения.

— Дърам не беше в списъка на лорд Салисбъри с неявилите се днес, така че вероятно е дошъл на работа както обикновено…

Макбрайд се ухили.

— Излиза, че е дошъл, сър. Чиновникът ми каза, че мястото му на е на трети кей в Кингс Док. Изглежда, че Сводът притежава много обширни терени по брега на Мърси.

Лангтън последва табелите, сочещи към долепения до Албърт Док Кингс Док и по пътя се замисли какво ли е отношението на корабособствениците и компаниите за корабни превози към лорд Салисбъри и към самия Трансатлантически свод. В края на краищата, мостът щеше ги лиши от милиони лири печалба от превоз на товари и пътници по море. Мнозина навярно окончателно щяха да фалират. Възможно ли е Кеплер да е работел за тях?

Инспекторът реши, че това е малко вероятно. Двамата с Макбрайд лавираха сред търкалящите се напред-назад каруци, натоварени с чували, дървен материал и бали, завиваха край опасно наклонени камари от щайги и палети. Ежедневната лудница на дока ги притискаше отвсякъде: викове, псувни, думкането на парните лебедки, пронизващият вой на корабните свирки и сирени. Дори, странно, отнякъде долиташе песен.

Полицаите пресякоха яката дървена конструкция на тесния подвижен мост над шлюза между двата дока и си запроправяха път към трети кей. Лангтън спря един сбръчкан човечец с папка в ръка и му зададе въпрос. Човекът посочи към пътеката, свързваща кейовете един с друг.

— Ето го Дърам, онзи, дето проверява балите на излизане.

Лангтън видя висок, добре сложен мъж с широки рамене, мургава кожа и неподдържани мустаци. Мъжът обаче също видя инспектора. Преди полицаите да могат да стигнат до гъмжащия от хора кей, пазачът, който държеше материална книга с описи, я захвърли. Ръката му потъна в джоба и измъкна черен пистолет. Изстрелът разцепи въздуха и накара всички наоколо да се хвърлят на земята.

Лангтън инстинктивно потърси прикритие зад купчина щайги. Зачака втори изстрел, но вместо това чу топуркане на ботуши по чакъла. После зърна Дърам да бяга към Албърт Док — точно в посоката, от която бяха дошли полицаите.

Инспекторът се втурна след беглеца и викна на Макбрайд:

— Въоръжен ли сте?

Сержантът поклати отрицателно глава. Лангтън изруга и насочи отново вниманието си към бягащия мъж. Пред очите му се мерна собственият му, останал още от армейската служба револвер марка „Уебли“, прибран в чекмеджето на нощното шкафче у дома.

Почти до подвижния мост Дърам се обърна, прицели се и стреля. Лангтън продължи да тича, държейки главата си наведена възможно най-ниско, като не преставаше да се ругае за глупостта си. Изтрещя втори изстрел. Инспекторът не спря.

Чу се предупредителното звънене — кораб приближаваше подвижния мост откъм река Мърси и се готвеше да влезе в доковете. Водата закипя в бяла пяна около отварящия се шлюз. Когато крилата му се разделиха, двете половини на подвижния мост също започнаха да се раздалечават. Процепът между тях растеше: тридесет сантиметра, метър и половина.

Дърам се затича по лявата половина на моста и скочи над зейналия отвор, замахвайки с ръце във въздуха, за да набере инерция. Хлъзна се по дъските на отсрещния ръб, но в последния момент се хвана за перилата и, залитайки, стъпи на дясната половина на моста.

Лангтън виждаше как процепът между двете половини продължава да се разширява. Затича още по-бързо по хлъзгавия чакъл и се засили към отдалечаващата се дясна платформа. После скочи — един последен скок, с протегнати напред ръце, напрегнал всеки мускул. Под него: котел от кипяща вода и бяла пяна.