Томас Бреннан - Доктор Стъклен

Чутото накара Лангтън да се замисли за много неща едновременно. Защо директорът на Компанията на Трансатлантическия свод иска да потули разследването? Не ще да е само заради акционерите.

— Простете ми, милорд, но в случая не става дума за обикновен инцидент. Това е убийство. Раните по тялото на жертвата го доказват.

Салисбъри сви вежди:

— Модерен пропелер би могъл да причини същите разкъсвания. С очите си съм виждал какви ужасни рани нанасят корабните перки.

Лангтън усети, че стъпва по много тънък лед.

— Сигурен съм, че сте прав, милорд, но в конкретния случай лицето на жертвата е било отстранено внимателно и прецизно. А някои други… улики сочат, че мъжът е умрял от насилствена и болезнена смърт.

Салисбъри се втренчи в инспектора.

— Противоречите ли ми, сър?

Лангтън отвърна със същия втренчен поглед.

— Боя се, че нямам друг избор.

Макбрайд рязко си пое дъх, но очите на Лангтън гледаха право в очите на лорд Салисбъри. Сякаш след цяла вечност лордът кимна, седна зад бюрото и пръстите му се сключиха на колибка върху жилетката на корема му.

— Какво ви кара да мислите, че убитият е работел за нас, инспекторе?

— Дрехите му, милорд, както и фактът, че носеше в себе си ключ с особена форма, вероятно ключ за отчитане на времето на всяка смяна, от онези, които носят пазачите. Върху ключа е гравиран силует на мост.

Лорд Салисбъри кимна и посегна към една от тежките червени материални книги, струпани върху бюрото.

— Както обикновено, и днес поне десет-дванадесет работници отсъстват. Все хора, които считат за нормално да се излежават цял ден, вместо да си изкарват хляба с честен труд.

Лордът разлисти страниците и измъкна от тях изписан на ръка лист.

— Ето на: навигатори, дърводелци, шлосери и електротехници. И един нощен пазач: Ейбъл Кеплер.

— Без съмнение той би носил такъв ключ, какъвто ви описах? — попита Лангтън.

— Да, смятам, че да.

Това трябва да беше техният човек.

— Разполагате ли с адреса на Кеплер, милорд?

Салисбъри бутна листа към Макбрайд и го освободи с думите:

— Ще намерите началника на „Личен състав“ на третия етаж. Кажете му, че ви пращам аз.

След като сержантът излезе, лорд Салисбъри повика Лангтън да се приближи до прозореца.

— Погледнете го, инспекторе: инженерното чудо на века. Компанията притежава всички тези докове, всички кейове, складовете, цялото пристанище, но той… Той е перлата в короната ни.

От тапицирания с плюш кабинет на Салисбъри се разкриваше великолепна гледка към Свода. Слънчевите лъчи играеха по желязото и стоманата, по издигащите се право нагоре поддържащи конструкцията мачти, наредени между отделните гигантски кули, по елегантните вертикални стоманени кабели, крепящи платформата с пътните платна и железопътните линии. Полираните релси на електрическата железница блещукаха като сребърни нишки.

За пръв път Лангтън се озоваваше толкова близо до моста. Ъгловатите барелефи по фризовете на първата, издържана изцяло в египетски стил кула, го караха да се чувства направо джудже. От мястото, на което беше застанал, кулата, скрила чело в облаците, приличаше на митична колона, подпираща небето.

— Много впечатляващо, милорд.

— Повече от впечатляващо, инспекторе, направо поразително — Салисбъри сложи длан върху стъклото, сякаш протягайки ръка да докосне творението си. — Тридесет години съм мечтал за това. Тридесет години. Инженери след инженери се проваляха, докато най-сетне се появи Брунелс. Цели държави бяха разорани, за да се добие камъкът за основите и облицовката на тези кули. В кабелите и въжетата е вложена стомана от всяка леярна в империята. Сводът е нещо повече от мост, Лангтън, той е емблема. Символ. Нищо не е невъзможно за нас. Природата е под наша власт.

После, тъкмо когато Лангтън се канеше да попита къде в цялата картинка се вписват многото лишени от дом и собственост семейства в квартала под моста, Салисбъри се обърна към него и каза:

— Но всичко това може да рухне. Тези основи са стъпили върху планина от банкноти и ценни книжа, върху вложенията на стотици хиляди инвеститори. Ако един — дори само един — от тези инвеститори изгуби търпение, цялата ни постройка може да се срине. Дори при най-малкия намек за скандал. Няма да позволя това да се случи, инспекторе.

Лордът пристъпи крачка напред. Очите му горяха.

— След четири дни Нейно величество кралицата ще открие официално Свода. Нищо няма да попречи на събитието. Нищо.