Томас Бреннан - Доктор Стъклен

Горе в стаята си Лангтън се изми и облече, но съзнанието му все така отказваше да приеме, че дѐлваджиите наистина съществуват. Каза си, че му е необходима още информация. А и добре знаеше точно откъде да си я набави.

Тъкмо се дообличаше, когато на входната врата се звънна. Инспекторът се провикна към антрето:

— Макбрайд ли е?

— Да, сър — отвърна му Елси.

Когато Лангтън излезе в антрето, момичето и сержантът рязко се дръпнаха един от друг. Макбрайд, цял червен, каза, въртейки смутено бомбето си в ръце:

— Кабриолетът ни чака, сър.

Лангтън скри усмивката си, като се обърна да си вземе палтото от закачалката.

— Тази вечер ще се прибера много късно, Елси.

После, вече на прага, се обърна и подаде на момичето пощенски плик.

— Моля те, погрижи се това да стигне до доктор Редфърс.

— Още сега ще пратя някое момче да го занесе, сър.

Вън Лангтън плъзна поглед надолу по стръмната улица към ширналия се град, мерна сребърната лента на сивата река. Тук-таме по покривите още имаше сняг, но мъглата наистина се беше вдигнала. Трансатлантическият свод се издигаше високо, колосален и смътно нереален, под него дори подредените край доковете стоманени корпуси на пътническите и товарните кораби изглеждаха като джуджета.

Полицаят кочияш на капрата докосна ръба на шапката си с бича.

— Към управлението ли, сър?

— Карай първо към Пиър Хед.

Докато се качваха в кабриолета, Лангтън попита сержанта:

— Форбс Патерсън върна ли се вече на служба?

— Вчера видях инспектор Патерсън в лавката, сър.

Форбс Патерсън беше началник на отдела за разследване на измами: финансови пирамиди, лъжливи адвокати, мамещи с вести за главозамайващи наследства, търговци, продаващи фалшиви или крадени произведения на изкуството — от последните се бяха навъдили безброй, особено с най-модерната мания по всичко египетско. В ресора на Патерсън влизаше и задълбочаващият се проблем с мнимите ясновидци, гадатели, врачки, гледачки на таро и медиуми. Ако имаше в управлението полицай, който да е наясно с дѐлваджиите, то това беше Форбс Патерсън.

В този ред на мисли Лангтън си спомни за мисис Гриздейл.

— Полицай, малко отклонение. Закарай ни на Хамлет Стрийт в Евертън.

Домът на мисис Гриздейл изглеждаше потънал в сън. Завесите на повечето прозорци бяха спуснати, по снега в предния двор нямаше пресни стъпки, но коминът димеше. Лангтън се обърна на площадката пред входната врата и видя, че Макбрайд го наблюдава през прозорчето на кабриолета.

След второто позвъняване зад стъклото на вратата се мерна лице. Тя се открехна само толкова, колкото инспекторът да зърне гневната гримаса на Мийра.

— Господарката Гриздейл не приема.

— Как е тя?

— Почива си, сър.

Лангтън се поколеба.

— Наистина трябва да я видя, Мийра. Само за минутка.

Очите на момичето блеснаха.

— Наранихте я много лошо.

После, сякаш дочула някакъв звук от вътрешността на къщата, Мийра се обърна и се заслуша. После отговори нещо, което Лангтън не долови, след това се обърна към инспектора и отвори вратата по-широко с такова изражение на лицето, сякаш пускаше в къщата кално улично псе.

— Господарката ще ви приеме.

Лангтън последва момичето до горния етаж и завари мисис Гриздейл отпусната в червен шезлонг. Одеяло я покриваше до гърдите, на раменете ѝ беше наметнат шал. Изглеждаше бледа, само високо на скулите ѝ горяха две алени петна.

— Инспекторе.

— Съжалявам, че ви събудих.

— Не спях. Просто си почивам — мисис Гриздейл се усмихна на Мийра и добави: — Всичко е наред, мила. Добре съм.

Прислужничката измери още веднъж инспектора с поглед и излезе.

— Надявам се, че се възстановявате.

— Скоро. Не е за пръв път да… — тя се усмихна насила и направи жест към близкия стол. — Няма ли да седнете?

— Не, благодаря ви. Долу ме чака кабриолет. Просто исках да се уверя, че вече сте по-добре.

Мисис Гриздейл кимна:

— И?

— Моля?

— Колкото и да ценя загрижеността ви за мен, инспекторе, сигурна съм, че искате да ме попитате и още нещо.

Лангтън се поколеба и рече:

— Трудно ми е да повярвам в тези… тези дѐлваджии.

— Те съществуват — отвърна спиритистката.

— Но…

Жената се приведе напред, шалът се свлече от раменете ѝ.

— Съжалявам, че трябва да ви го кажа, но на съпругата ви вече не може да се помогне.

Лангтън закрачи напред-назад.

— Няма ли как да я намерим? Да я освободим?

— Тя е една от стотиците, ако не и хилядите пленени душѝ, скрити от колекционерите на тайни места.