Томас Бреннан - Доктор Стъклен

Лангтън се приведе към разделената на две входна врата и бутна навътре горната ѝ половина:

— Мистър Пъркинс, моля.

Чиновникът до вратата се вмъкна в един от кабинетите встрани. След миг от там излезе Пъркинс, обличайки в движение сакото си.

— Инспекторе? Заловихте ли обирджиите?

— Не точно, мистър Пъркинс. Бих искал да ви задам един въпрос.

Пъркинс отвори и долната половина на врата.

— Ще се радвам да помогна, инспекторе.

Лангтън пристъпи през прага.

— Вие бяхте сред хората край намереното тяло вчера. Можете ли да си спомните другите, които бяха там, освен вас?

— Чакайте сега. Значи, Конъли, досадникът с голямата уста; вие и вашият сержант, разбира се; хората с носилката.

— Друг?

— О, да, и онзи моряк, онзи, дето едва се крепеше на краката си.

— Помните ли името му?

— Олсен, струва ми се.

— А помните ли към кой кораб се числеше той?

— Не съм сигурен, че…

— Корабът, мистър Пъркинс.

Пъркинс отвърна поглед.

— Асенсион.

Инспекторът кимна.

— Може би сте чули, че на пристанището е станало още едно убийство? Намушкване с нож?

Пъркинс промърмори нещо неразбрано.

— Какво казвате, мистър Пъркинс?

— Да, чух нещо такова, инспекторе.

Лангтън се наведе малко по-близо до помощник-управителя.

— Защо разправихте на всички за видяното вчера сутринта, Пъркинс?

Пъркинс изсумтя и се приготви да спори, но после погледна Лангтън в очите и се примири:

— Не съм искал да стане нищо лошо, инспекторе. Кълна се, не съм искал. Само се поразприказвах в кръчмата… Там пийвам само по половинка бира, най-много две, или чашка ром, ако вън е студено. Хората бяха чули, че сме извадили труп от реката и аз само така подхвърлих, че съм бил там и…

— Можете ли да си спомните кой ви е чул?

— Кръчмата беше пълна, инспекторе, не мога да кажа кой е бил там и кой не.

Лангтън си представи Пъркинс в кръчмата, с чаша в ръка, как разказва за намирането на безликото тяло на всеки, който има желание да слуша. Горял е от нетърпение да впечатли другарите по чашка, да им покаже колко добре е осведомен.

— Нека да ви дам един съвет, мистър Пъркинс: дръжте си езика зад зъбите. Не споделяйте повече подробности с приятелите си в кръчмата или където и да било. Нямам желание да разследвам и вашето убийство.

След като загърбиха протестите и извиненията на Пъркинс, Лангтън и Макбрайд се отправиха към административната сграда на Компанията на Свода. Макбрайд попита:

— Откъде знаехте, че информацията е излязла от него, сър?

— Не знаех — отвърна Лангтън. — Най-малкото, изобщо не бях сигурен. Само двама ду̀ши извън полицията заеха за Олсен: Конъли и Пъркинс. Само Пъркинс обаче знаеше на кой кораб плава огнярят. И аз се зачудих дали пък Пъркинс не е точно от онези хора, които жадуват за внимание.

Избягвайки ловко една люшнала се във въздуха мрежа с пълни със зърно чували, Макбрайд отбеляза:

— Значи, в онази кръчма или е имало някой, който е искал да накара Олсен да си мълчи, или пък такъв, който е донесъл информацията на трети човек, решен да не оставя след себе си свидетели.

— Точно така — Лангтън не продължи мисълта на сержанта: който и да е искал да затвори устата на Олсен — най-вероятно убиецът на бура — не е можел да знае, че Пъркинс ще отиде в една точно определена кръчма и ще издаде там важни сведения. Тоест или на убиеца страшно му е провървяло, или разполага с мрежа от информатори. Подобна мрежа говореше за организираност. Говореше за опасен професионализъм.

Лангтън и Макбрайд почакаха в мраморното фоайе на сградата на Компанията, докато рецепционистката ги пусна в позлатен лъскав асансьор. Униформеното пиколо в кабината знаеше кои са и ги качи до последния етаж, където мъж във фрак им се поклони и ги въведе в просторен кабинет.

— Лорд Салисбъри, сър? Инспектор Лангтън и неговият… ъм, помощник.

— Господа — мъжът зад грамадното бюро се изправи, но не протегна ръка за поздрав. Кимна към столовете за посетители и добави: — Как бих могъл да ви помогна?

Още докато сядаше, Лангтън усети, че столовете са поставени малко по-ниско от нивото на бюрото, така че лорд Салисбъри имаше привилегията да гледа всички свои гости отвисоко.

— Сигурно е станала някаква грешка, милорд. Ние имахме среща с началника на „Личен състав“.

Салисбъри махна с ръка.

— Този трагичен инцидент засяга цялата Компания, инспекторе, както и множеството нейни акционери. Всичко, което може да подрони общественото доверие в нашето начинание, трябва да бъде елиминирано бързо и дискретно. Така и обясних на вашия началник тази сутрин. Надявам се личното ми участие да ускори процеса по разкриването на престъплението.