Във времената обаче, когато граф Йобст и братята му били все още непълнолетни и страната управлявал Франц от Хале, мечът и саламандровата кожа им били отнети, докато пръстенът останал до края на господстващия род. Къде е попаднал след това, никой не знае.
В Ерцгебирге джуджетата били прогонени чрез градежа на ковачници и мелници. Те се оплаквали горко от тях, ала казвали, че ще се върнат, когато ковачниците бъдат премахнати. Под планината Сион преди Кведлинбург преди време имало дупка на джуджета, които нерядко с удоволствие предоставяли на жителите калаени съдове и други подобни неща за техните сватбени тържества.
Гномите, или рудничарите са обикновено като джуджетата само три лакътя високи. Те имат вида на стар мъж с дълга брада, облечени са като рудничарите с бяла качулка, прикрепена за ризата, и кожа отзад, имат фенери, клинове и чукове. Не причиняват никакви неприятности на работниците, а когато понякога хвърлят малки камъчета, пак не им навреждат, освен дето онези се гневят на шегите и глумите им и ги ругаят. Те могат да бъдат видени най-вече в тунелите, съдържащи руда или в които се очаква да бъде открита такава. Затова рудничарите не се плашат от тях, ами смятат явяването им за добро указание, възрадват се и копаят още по-усърдно. Тези същества бродят из изкопите и шахтите и привидно много работят, ала в действителност не правят нищо. Понякога изглежда, като че копаят проход или жила, понякога — че насипват изкопаното в кофи, понякога пък — че въртят макарата и искат да изкарат нещо нагоре, ала те само дразнят и подлъгват рудничарите. Понякога викат, а приближи ли се човек, там няма никого.
При Кутенберг в Бохемия често са виждани в голям брой да излизат и да влизат в изкопите. Когато там няма никого и особено когато предстои голямо нещастие или беда (смъртта на рудничаря предсказват с три почуквания), гномите биват чувани да ровят, копаят, блъскат, тропат и да се преструват, че вършат и други рудничарски работи. Понякога пък, но по-рядко, се престорват, че правят като ковачите, блъскат наковалнята, обръщат желязото и коват с чуковете. Именно в този рудник са чувани много пъти да удрят, чукат и потропват, все едно, че работят двама или трима ковачи; поради което бохемците ги наричат „малките къщни ковачи“. В Идрия рудничарите им оставят всеки ден гърненце с храна на отредено за това място. Всяка година в определено време им купуват и червена мантия с дължина като за дете и им я подаряват. Пропуснат ли да го сторят, малките люде се разгневяват и стават неблагосклонни.
38. Заклеване на джуджетата рудничари
В Нюрнберг живеел някой си Паул Кройц, който прибягнал до следното чудно заклинание. На едно равно място поставил нова масичка, покрил я с бяла покривка, наредил отгоре две купички с мляко, две с мед, две чинийки и девет ножчета. Сетне взел черна кокошка и я разкъсал над тигана, така че кръвта да капе в яденето. След това хвърлил един къс на изток, а друг на запад и наченал заклинанието си. Като свършил, изтичал до едно целено дърво и видял, че две джуджета рудничари се измъкнали от земята, седнали на масата и започнали да се хранят сред благоуханията на тамяна, който също бил запален там. Той ги питал различни неща, а те му отговаряли; а след като това се повторило няколко пъти, малките същества станали толкова доверчиви, че му отишли вкъщи на гости. Ако не им прислужвал правилно, те или не идвали, или бързо изчезвали. Най-сетне подмамил дори краля им, който дошъл лично, облечен в червена приказна мантия, изпод която измъкнал книга, хвърлил я върху масата и позволил на домакина си колкото много и колкото дълго иска да чете от нея. Така човекът придобил голяма мъдрост и прозрял много тайни.
39. Танцуващото джудже рудничар
Старите хора разказват следната достоверна история. Преди много години в село Глас, отдалечено на един час път от Вундерберг и също толкова от град Залцбург, имало сватба, на която привечер дошло джудже рудничар от Вундерберг. То пожелало на всички гости да са радостни и да се веселят и поискало да танцува с тях; което не му било отказано. Така че то изиграло по три танца с всяка почтена госпожица, при това с изключителна нежност, така че сватбарите го гледали с удивление и радост. След танца благодаряло и подарявало на всеки от младоженците по три златни монети, каквито не били виждани дотогава, ала цената им била определяна единодушно на четири кройцера, като при това приканвало младите да живеят в мир и разбирателство, да се държат като добри християни и благочестиво да възпитават децата си в добро. Тези монети трябвало да прибавят към парите си, постоянно да помнят за тях и така никога нямало да изпитат недоимък; при това обаче те не бивало да са високомерни, а с излишъка да помагат на съседите си.
Читать дальше