Якоб Гримм - Немски сказания (Том първи)

Джуджето рудничар останало с тях до късно през нощта, вкусило от всички питиета и храни, които му били поднесени, само че по малко. Сетне поблагодарило и помолило някой от сватбата да го превози през реката Залцах до планината. На сватбата присъствал лодкар на име Йохан Щендл, който се надигнал с готовност и двамата се отправили към реката, която трябвало да бъде прекосена. Докато плавали, лодкарят поискал възнаграждението си: джуджето рудничар му дало смирено три пфенига. Онзи отказал това толкова нищожно заплащане, ала човечето му отговорило, че не бива да се гневи, ами да задържи трите пфенига, защото ако надмогне надменността си, благодарение на тях никога няма да изпита недоимък. Същевременно то му подало малко камъче с думите: „Ако го окачиш на врата си, никога няма да потънеш във водата.“ Което се потвърдило още същата година. Накрая то го приканило да живее благочестиво и смирено и бързо се отдалечило.

През 1665 година в Лютцен се случило следното. В една къща от избата се измъкнало малко човече и започнало да пръска и излива вода пред къщата от едно ведро. След това мълчаливо се отправило обратно към избата, ала слугинята, която била там, се уплашила, паднала на колене и започнала да се моли. Човечето коленичило до нея и се молело толкова дълго, колкото и слугинята.

Скоро след това в градчето избухнал пожар, много новопостроени къщи се превърнали в пепел, но въпросният дом останал незасегнат. След тази случка човечето се появило още веднъж и пак напръскало с вода, но този път не се случило нищо.

В благородния род от Ранцау в Холщайн се разказва такова предание: Една нощ прабабата на дома спяла в обятията на съпруга си и била събудена от едно дребно човече, което носело някакво фенерче. Човечето я извело от двореца и я отвело в една куха планина при някаква родилка. По желание на последната жената положила ръка върху главата й, вследствие на което тя скоро родила. Водачът отвел прародителката обратно в двореца и я дарил с парче злато с указанието да направи от него три неща: петдесет монети, колче за привързване на палатка и вретено според броя на трите си деца, двама синове и една дъщеря; а също и с предупреждението да пазят добре тези три неща, защото в противен случай родът й ще западне.

Омъжената отскоро графиня, която произхождала от датски род, отдъхвала в обятията на съпруга си, когато дочула шумолене: завесите на леглото били дръпнати и тя видяла красива женичка, висока само един лакът, която стояла пред нея със светилник в ръцете. Тази женичка заговорила: „Не се страхувай, няма да те нараня, напротив, ще те направя щастлива, стига само да ми помогнеш за онова, от което имам нужда. Стани и ме последвай натам, където ще те заведа, не яж от онова, което ще ти бъде предложено, и не вземай друг подарък, нежели онзи, който аз самата ще ти подам и който със сигурност можеш да задържиш.“

Графинята тръгнала с нея и пътят ги отвел под земята. Те стигнали до стая, озарена от сиянието на злато и скъпоценни камъни и пълна с дребни мъже и жени. Не след дълго се появил техният крал и отвел графинята до едно легло, на което в родилни болки лежала кралицата, с молба да й помогне. Графинята се заела с това и кралицата щастливо родила синче. Сред гостите настанала голяма радост, те завели графинята до една отрупана с вкусни храни маса и настоявали да си хапне. Но тя не докоснала нищо, не взела и от скъпоценните камъни, струпани в златни купи. Най-сетне била отведена от първата си водачка и се върнала в леглото си.

Тогава женичката от планината казала: „Ти направи голяма услуга на нашето кралство, за която следва да бъдеш възнаградена. Ето ти тези три дървени пръчки, сложи ги под възглавницата си и утре сутрин те ще се преобразуват в злато. От първата направи колче за привързване на палатка, от втората — монети, от третата — вретено, и не разкривай тази история на никого в света освен на съпруга си. Заедно ще създадете три деца, които ще са трите разклонения на вашия дом. Който получи колчето, ще е удачлив във войните, а такова ще е и потомството му; който придобие монетите, ще заема високи държавни постове, а същото се отнася и за децата му; комуто бъде дадена хурката, ще бъде благословен с многобройно потомство.“

Като казала това, жената от планината се оттеглила, графинята заспала, а когато се събудила, разказала на съпруга си случилото се като сън. Графът й се надсмял, ала когато посегнала под възглавницата, там лежали три златни пръчици; двамата се учудили, но постъпили така, както им било наредено.