Якоб Гримм - Немски сказания (Том първи)

Предсказанието се сбъднало напълно и различните разклонения на дома пазели грижливо съкровищата. Тези, които ги загубили, били изтрити от лицето на земята. За тези с монетите се разказва, че веднъж датският крал поискал от едного от тях една монета и в същия миг, когато кралят я поел, поднеслият му я изпитал силна болка във вътрешностите си.

Според един устен разказ пък графинята получила престилка трески, които да хвърля в камината. На сутринта, когато всичко й се струвало като сън, поглежда в камината и вижда, че тя е пълна със злато. През следващата нощ женичката идва отново и й казва да направи от златото три неща: вретено, чаша и меч. Когато мечът почернее, някой от семейството ще погине от меч, а ако мечът изчезне, ще бъде убит от брата си. Графинята нарежда трите парчета да бъдат обработени. Впоследствие един път мечът почернява, а сетне напълно изчезва; един от графовете Ранцау бива убит и — както се оказва впоследствие — тъкмо от брата си, който не го разпознал.

Когато Херман от Розенберг се венчавал, през следващата нощ се появили множество земни духове, високи едва две педи, водейки музиката със себе си, и поискали разрешение да отпразнуват на това място и сватбата на една своя двойка; те се показали тихи и миролюбиви. Като получили позволение, те отпразнували празника си.

Когато през 1653 година Винкелман пътувал от нашата област Хесен към Олденбург и като стигнал до Озенберг, нощта го заварила в селото Бюмерщет, един стогодишен гостилничар му разказал, че по времето на дядо му къщата разполагала с богати провизии, ала сега нещата стоят зле. Когато дядото варял бирата, дошли земни човечета от Озенберг, източили още топлата бира от качето и платили с една пара, непозната, ала от добро сребро. Веднъж по време на летните жеги едно престаряло човече поискало бира, от жажда погълнало много и тутакси заспало. Като се събудило и видяло, че е станало късно, малкото старо човече започнало горчиво да плаче: „Сега дядо ще ме набие, задето толкова дълго съм бил навън.“ Хукнало угрижено, като забравило да вземе чашата си, след което не се появило никога повече. Бащата на кръчмаря запазил бирената чаша, той самият я дал като чеиз на дъщеря си и докато чашата била в къщата, гостилницата разполагала с достатъчно провизии. Наскоро обаче чашата се счупила, а с нея като че се пречупила и удачата и всичко тръгнало наопаки.

През 1664 година недалеч от Дрезден едно момче пасяло селското стадо. Изведнъж то видяло близо до себе си голям камък да се надига и да прави няколко скока. Учудено, то се приближило, огледало камъка и най-сетне го повдигнало. И като го отместило, от земята изскочило младо земно човече, спряло се пред овчарчето и рекло: „Бях заточено тук, ти ми помогна, така че искам да ти служа; дай ми работа, която да свърша.“ Смаяно, момчето отвърнало: „Добре, помогни ми да паса овцете.“ Човечето вършело всичко грижливо до вечерта. След това казало: „Искам да дойда с теб там, където отиваш.“ Ала момчето се възпротивило: „В дома си не мога да те приема, там имам пастрок и множество братя и сестри, ако заведа още някого, който ще стесни още повече къщата, баща ми лошо ще ме набие.“ „Е, след като веднъж вече си ме приел, рекъл духът, а не ме искаш, трябва да ми подсигуриш друго убежище.“ Тогава момчето посочило къщата на съседа, който имал малки деца. Земното човече се нанесло там и съседът никога повече не се отървал от него.

За селцето Ралиген на Тунското езеро, за Шилингсдорф, една затрупана вследствие срутване на скали местност в долината на Гринделвалд, а вероятно и за други места се разказва следната история: По време на буря и дъжд в селцето се появило скитащо джудже, вървяло от хижа на хижа и чукало, подгизнало от дъжда, на хорските порти, ала никой не се смилявал и не му отварял, ами даже и го ругаели. В края на селото живеели двама благочестиви бедняци, мъж и жена, джудженцето се добрало дотам, опирайки се уморено на тоягата си, потропало три пъти срамежливо на прозорчето, старият пастир тутакси му отворил и предложил с готовност на госта малкото, което имало в къщата. Старата жена принесла хляб, мляко и сирене, джудженцето сръбнало няколко капки мляко и хапнало няколко трохи от хляба и сиренето. „Не съм свикнало, рекло то, да вкусвам такава обикновена храна, но ви благодаря от все сърце и Бог да ви благослови; а след като си отдъхнах, време е да поемам отново.“ „Къде ще ходите, провикнала се жената, нощем и в такова време, по-добре си легнете.“ Ала джудженцето поклатило глава и се усмихнало: „Горе на скалата имам много за правене и не бива да се бавя, но утре ще си спомните за мен.“ То се сбогувало с тях и старците си легнали. Новият ден настъпил с лошо време и буря, светкавици пробягвали по червеното небе и се леели потоци вода. Тогава горе от седловината се откъртила огромна скала и се затъркаляла към селото заедно с дървета, камъни и пръст. Хората и добитъкът, всичко живо в селото било погребано, вълната достигнала до хижата на двамата старци; разтреперани, те излезли пред вратата. Тогава видели насред потока да се приближава огромна скала, върху нея подскачало радостно джудженцето, все едно я яздело, гребяло с голямо стъбло на бор, а скалата заприщила водата и я отклонила от хижата, така че тя не била засегната и домакините били вън от всяка опасност. Джудженцето обаче все повече се надувало, превърнало се в чудовищен великан и се разтворило във въздуха, а те коленичили в молитва и благодарили на Бога за спасението си.