Якоб Гримм - Немски сказания (Том първи)

Между Гуденсберг и Бесе в Хесен се намира Оденберг, в който потънал император Карл Велики заедно с цялата си войска. Когато избухне война, планината се разтваря, император Карл излиза, надува бойния рог и се отправя с цялата си войска в друга планина.

Унтерсберг, или Вундерберг 11 11 Т.е. Планината на чудесата. отстои на една малка немска миля от Залцбург сред бездънно тресавище, където преди много време се е намирала престолнината Хелфенбург. Отвътре е изцяло кух, с палати, църкви, манастири, градини, златни и сребърни извори. Малки човечета пазят съкровищата, а в полунощ често отиват в града Залцбург, за да извършат богослужение в катедралната църква.

Във Вундерберг заедно с други князе и благородни господари седи и император Карл, със златна корона на главата и скиптър в ръка. Той бил омагьосан в обширния Валзерфелд и запазил изцяло образа, който имал в земния си живот. Брадата му е сива и дълга, тя покрива напълно златния нагръдник на дрехата му. В празнични и тържествени дни брадата му бива разделена на две, едната половина отдясно, другата отляво, завързани със скъпоценна превръзка, покрита с перли. Императорът има остър и дълбок поглед, а спрямо подчинените си, които се разхождат с него по красива ливада, се държи приятелски и дружелюбно. Защо се намира там и какво собствено върши, не знае никой и това е една от Божиите тайни.

Франц Сартори 12 12 Немски писател и етнограф (1782–1832). разказва, че император Карл Пети, а според други Фридрих, седи на маса, около която брадата му е увита вече два пети. Когато за трети път брадата му достигне до последното ъгълче, ще дойде последният срок за този тук свят. Ще се яви Антихристът, в полята край Валс ще пламне битка, ангелските тръби ще прозвучат и ще настъпи денят на Страшния съд.

Майнхард, Тиролският граф, който по заповед на император Рудолф от Хабсбург завоюва Щирия и Каринтия и беше обявен за херцог на Каринтия, живеел във вражда с граф Улрих от Хойнбург. Към този последния се присъединил и Вилхелм от Шерфенберг, неверен и неблагодарен спрямо Майнхард. По време на битката той изчезнал и Конрад от Ауфенщайн, който се сражавал за Майнхард, се заел да го издири.

Шерфенбергецът бил намерен да лежи на пясъка, пронизан с копие, и имал седем рани, но само една болка. Ауфенщайнецът го попитал дали той е господин Вилхелм. „Да, и ако вие сте господарят на Ауфенщайн, слезте и се доближете до мен.“ След което изрекъл с болка в гласа: „Вземете това пръстенче; докато го притежавате, ще се радвате на непресъхващо богатство и слава в целия свят“; след което го снел от ръката си и му го подал. Междувременно се приближил на коня си и толдът Хайнрих, който дочул, че лежащият е Шерфенбергецът. „Значи това е този, казал той, който наруши верността си към моя господар и комуто Бог отмъщава в този час.“ Един паж трябвало да качи смъртно ранения на кон, само че онзи умрял върху коня. Тогава толдът накарал да го снемат отново и да го положат там, където онзи лежал преди. След което мъже и жени го оплакали; а с пръстена, който дал на Ауфенщайнеца, се било случило следното:

Един ден Шерфенбергецът видял в полето пред замъка си чудновата гледка. Четири джуджета носели на четири дълги позлатени пръта балдахин от светла и бляскава материя. Под него яздело джудже със златна корона на главицата, а и всичките му одежди били кралски. Седлото и юздите на коня били покрити със злато, с инкрустирани благородни камъни, а така било украсено и цялото му облекло. Шерфенбергецът се изправил и се загледал, най-сетне яхнал коня си, приближил се и свалил шапка. Джуджето го поздравило с добро утро и казало: „Вилхелм, Бог да Ви благослови!“ „Откъде ме познавате?“, учудил се Шерфенбергецът. „Не се смущавай, отвърнало джуджето, дето те зная и те нарекох по име; имам нужда от мъжеството и верността ти, за които много ми е говорено. С един могъщ крал си оспорваме голяма територия, воюваме за нея и той иска да ми я отнеме с коварство. След шест седмици сме уговорили битка помежду си, само дето врагът ми е прекалено силен, поради което приятелите ми ме посъветваха да спечеля тебе на моя страна. Ако се включиш в битката, ще те направя толкова силен, че ще надвиеш дори ако онзи доведе великан. Знай, добри юнако, че ще те снабдя с колан, който ще ти придаде силата на двадесет мъже.“ Шерфенбергецът отговорил: „След като ми се доверяваш и се осланяш на мъжеството ми, ще ти служа; каквото и да се случи с мен, аз поемам този риск.“ Джуджето казало: „Не се страхувай, господин Вилхелм, аз не съм чудовище, напротив, споделям християнската вяра в Троицата, а също и че Бог е роден като човек от девица.“ Шерхенбергецът се зарадвал на тези думи и обещал да дойде в уречения час, стига само смърт или болест да не му попречат. „Елате с жребец, въоръжение и един оръженосец на това място, но не говорете никому затова, дори на жена си, иначе всичко ще бъде загубено.“ Шерфенбергецът се заклел да постъпи точно така. „Погледни, обърнало се към него джуджето, това пръстенче ще засвидетелства казаното от нас; носи го с радост, защото и хиляда години да живееш, имотът ти никога няма да се стопи. Затова бъди храбър и ми остани верен.“ С тези думи джуджето поело през ливадата, а Шерфенбергецът го проследил с поглед, докато то се изгубило в планината.