Якоб Гримм - Немски сказания (Том първи)

Когато през юни 1621 година в Прага трябвало да бъдат екзекутирани двадесет и седем знатни мъже, въвлечени в избухналите в Бохемия размирици, един от тях, Йоханес Кутнауер, капитан на стария град, извисил настойчиво глас към небето да им бъде даден, нему и на неговите обграждани, знак за милост; и вярата му била толкова силна, щото по собствените му думи не се усъмнил ни за миг, че ще получи такъв. Когато пристъпили към изпълнението на смъртната присъда, след краткотраен дъжд над така наречения Лоренцберг се извисила дъга във формата на кръст, която се задържала около час за утеха на осъдените.

В Ханау по някое време една жена била обвинена в тежко престъпление и била осъдена на смърт. Когато стигнала до лобното място, тя рекла: „Каквито и да са привидните обвинения срещу ми, аз съм невинна, и то така безспорно, че сега Бог ще плаче с мен.“ При което от ясното небе започнало да вали. Тя била екзекутирана, но по-късно се изяснило, че е невинна.

Недалеч от Цвикау, в имението на управителя на някакво село станало така, че родителите пратили сина си, едно съвсем младо момче, в гората да върне оставените на близкото пасище волове. Момчето обаче се позабавило и в настъпилата нощ паднал голям и дълбок сняг, който затрупал околните хълмове, така че момчето не можело да изгази през снега и да излезе от гората. Когато не се върнало и на следващия ден, родителите се разтревожили вече не толкова за воловете, колкото за детето си, ала поради големия сняг не били в състояние да проникнат в гората. На третия ден снегът отчасти се разтопил и те тръгнали да търсят момчето, което най-сетне видели да седи на един огрян от слънцето хълм, върху който нямало никакъв сняг. Когато момчето забелязало родителите си, им се усмихнало и на въпроса им, защо не си идва у дома, отговорило, че е чакало да се свечери, че не е знаело, дето е минал цял ден, и че нищо лошо не му се е случило. Като го попитали дали е яло нещо, то съобщило, че някакъв мъж се бил приближил до него и му дал сирене и хляб. Без съмнение това момче било нахранено и опазено от Божи ангел.

В херцогство Шлезвиг, в областта Ангелн, все още живеят хора, които си спомнят да са слушали следващия разказ от устата на умрелия наскоро и прочут с многото си учени трудове пастор Йост; само дето не се знае дали това се случило нему, или на някакъв съседен проповедник. В средата на осемнадесетото столетие новият проповедник обикалял църковната си енория, за да се запознае точно с условията в нея. В една отдалечена област има самотен селски двор, като пътят минава непосредствено край преддверието на жилището. На пейката седи старец със снежнобели коси и плаче горчиво. Свещеникът му пожелава добър вечер и го пита какво не е наред? „Ах, отговаря старецът, баща ми така ме наби!“ Смаян, свещеникът привързва коня си и влиза в къщата, където на прага го посреща друг старец, още по-възрастен от първия, с разгневено изражение и силно жестикулиращ. Свещеникът го заговаря дружелюбно и го пита за причината за гнева му. Старецът казва: „А, момчето събори баща ми!“ При тези думи той отваря вратата на стаята, свещеникът онемява от удивление и вижда един напълно прегърбен от възрастта си, ала все още чевръст старец, седнал на люлеещия се стол край печката.

Johannes Praetorius (1630–1680), немски писател и компилатор.

Johann David Wyss (1743–1818), швейцарски писател, известен с роман, вдъхновен от книгата на Даниел Дефо за Робинзон.

Johann Gustav Büsching (1783–1829).

Kaspar Friedrich Gottschalk (p. 1772).

Friedrich Ludwig Ferdinand von Dobeneck.

Niklas Vogt (1756–1836).

Става дума за корена на градинската млечка.

Старинна мярка за вместимост на течности. Точният й обем не е ясен.

Мярка за вместимост на течности, един литър.

„Една войска“.

Т.е. Планината на чудесата.

Немски писател и етнограф (1782–1832).

Т.е. „Седемте дъба“.

Членове на гилдията на добиващите сол в Хале.

Цепването на ухото е обичайно наказание най-вече на лъжците и измамниците.

Названия на билки, които не могат да бъдат идентифицирани.

Вид старинно оръдие.