Якоб Гримм - Немски сказания (Том първи)

В Елрих, на вратата на старата църква преди години имало заковани четири огромни подкови и те стояли пред очите на старите люде; откак църквата рухнала, подковите се съхраняват в дома на свещеника. В стари времена едно лятно утро Ернст, графът на Клетенберг, се отправил към Елрих, та там да спечели една златна верижка като награда за надпиване. Той спечелил пред мнозина други и с верижката на врата се канел да прекоси градчето и да се върне в Клетенберг. В предградието чул да отслужват вечерня в църквата „Свети Николай“; в опиянението си се отправя през богомолците към олтара; ала едва жребецът поставя крак на стъпалата, когато ненадейно четирите му подкови падат и той рухва заедно с ездача.

В Тирол, недалеч от Инсбрук, лежи Зеефелд, стара крепост, в която през четиринадесети век живеел гордият и дързък рицар Освалд Мюлер. Във високомерието си той достигнал дотам, че на Велики четвъртък през 1384 година пред очите на местните жители и на слугите си не пожелал да приеме поднесеното му в църквата причастие, ами поискал от капелана да му подаде по-голямо, каквото иначе се полага на свещениците. Но щом го поел, каменният под пред олтара се разтресъл. В страха си той се опитал да се вкопчи с две ръце за желязната решетка, ала тя поддала, все едно била от восък, така че свитите му в юмрук пръсти ясно се отпечатали в желязото. Преди да потъне изцяло, обзело го разкаяние, свещеникът измъкнал от устата му причастието, което, щом езикът на грешника го докоснал, тутакси се било обагрило в кръв. Скоро след това той изградил наблизо манастир и бил приет в него като брат-мирянин. Върху желязото и до днес се вижда отпечатана дланта му, а има и картина, представяща цялата история.

Когато жена му разбрала от завръщащите се у дома си люде за случилото се в църквата, не повярвала, ами рекла: „Това е толкова слабо вероятно, както ако на това изсъхнало и излиняло стъбло разцъфнат рози.“ Само че Бог дал знак за всемогъществото си и скоро сухото стъбло се раззеленило и разцъфтели снежнобели рози. Грешницата накъсала розите и ги захвърлила на земята, но в същия миг я обхванало безумие и тя хукнала по околните хълмове, додето на следния ден рухнала мъртва на земята.

В Оберхасли по пътя към Гадмен, недалеч от Майринген, край Кирхетбуел, тесен скален пролом, през който преди столетия се е промъквала мътната Аар, на земята лежи камък, върху който е отпечатана формата на човешка ръка с много пръсти. Народът разказва, че в някогашни времена тук е станало убийство; нещастницата се опитала да се задържи за него и върху камъка са останали следите от насилствената й смърт.

На Петерсберг край Ерфурт са погребани брат и сестра, изобразени на леко повдигнатите надгробни камъни. Сестрата била толкова красива, че братът, който за известно време бил в чужбина и се завърнал, бил обзет от любов и съгрешил с нея. Скоро дяволът откъснал главите и на двамата. Върху надгробните камъни били изваяни образите им, ала и тук главите изчезнали от телата и останал единствен шипът, на който били закрепени. Близките им поставили други глави, този път от месинг, ала и те се загубили, и дори когато изрисували лицата с тебешир, на другия ден всичко се оказвало изтрито.

Преди години в Швайдниц живеел градски съветник, който обичал златото повече от Бога и научил една гарга да минава през счупеното стъкло на зарешетения прозорец на разположената точно срещу дома му градска хазна и да му донася оттам по една монета. Това ставало всяка вечер и тя му донасяла в човката си по една златна или сребърна монета от оставените на масата градски приходи. Другите служители в съвета забелязали най-сетне, че съкровището намалява, решили да заловят крадеца и скоро забелязали гаргата, която след залез-слънце долетяла и отмъкнала една златна монета. Те поставили знаци на няколко монети и ги положили на същото място, а гаргата отмъкнала една след друга и тях. Тогава градският съвет се събрал, разгледал случая и решил, ако крадецът бъде издирен, да бъде поставен горе на венеца на високата градска кула и да бъде осъден или да умре там от глад, или да бъде принуден да се спусне на земята. Междувременно пратили хора в дома на заподозрения съветник и те открили там не само летящия пратеник, ами и белязаните златни монети. Злосторникът признал престъплението си, подчинил се доброволно на присъдата, която, съобразявайки се с напредналата му възраст, другите поискали да смекчат, ала той не се съгласил и разтреперан от страх, се изкачил до венеца на кулата. При спускането надолу обаче скоро достигнал до каменна решетка, от която нямало път ни напред, ни назад, така че той трябвало да спре. Десет денонощия бедният старец останал пред очите на всички в това жалко положение, без храна и вода, додето най-сетне от нетърпим глад започнал да отхапва от собствената си плът, от ръцете и дланите си и дълбоко разкаян, свършил живота си по този нечувано жесток начин. Впоследствие на мястото на трупа на въпросната решетка било закрепено каменно изображение на човека и на гаргата. През 1642 година бурен вятър съборил статуята, ала главата все още изглежда да е запазена върху сградата на градския съвет.