Якоб Гримм - Немски сказания (Том първи)

Под един хълм в долината на Веспер, недалеч от Алттеш, лежи погребано едно село с всичките си къщи, а причината за това нещастие, както разказват, е следната: Преди години някаква селянка стояла до огнището, а над огъня била окачила котле с масло, което се канела да топи; котлето било вече пълно до средата с разтопено масло. Тогава минал един мъж и я помолил да му даде малко от маслото да похапне. Жената обаче била коравосърдечна и казала: „Имам нужда от всичкото за себе си и не мога да подарявам нищо.“ Мъжът се обърнал и рекъл: „Ако ми беше дала само мъничко, щях да направя така, че котлето ти винаги да е пълно чак догоре и никога да не се изпразва.“ Този мъж бил самият Господ Бог. Оттогава селото било прокълнато и било засипано напълно от едно свлачище, така че от него не се вижда нищо освен повърхността на намиращия се на това място църковен олтар; сега отгоре му тече поточето, което преди това течало под него, и се извива сред скалистото ждрело.

Когато нашият Господ Иисус Христос бил разпнат, той бил бичуван с тояги, взети от една върба. От онова време въпросното дърво свежда тъжно клоните си надолу към земята и не може да ги повдигне към небето. Това именно е плачещата върба.

Във Витенберг има изображение на Христа, притежаващо чудноватото свойство да е винаги с един цол 65 65 Около 3 см. по-голямо от оня, който стои пред него и го гледа; независимо дали това е най-големият, или най-дребният човек.

В долината на Виспер на една стръмна скала от Ретиберг зад „Свети Николай“ високо горе и едва видимо за очите стои скулптурно изображение на Мария. Преди то се намирало долу край пътя в едно празно сега параклисче, за да могат минаващите покрай него люде да се помолят. Веднъж обаче станало така, че някакъв безбожник, чиито желания не били чути, взел нечистотии и замерил с тях светото изображение; то се разплакало; а когато онзи повторил светотатственото си деяние, то избягало нагоре по склона и не искало повече да се поддава на хорските молби. Изкачването по скалата и връщането на изображението било напълно невъзможно; хората смятали, че по-лесно ще е да се доближат към него откъм върха, изкатерили се по хълма и поискали да спуснат един мъж, овързан със здрави въжета, та той да достигне до изображението и да го вземе. Само че, докато го спускали надолу, въжето, което държали горе, все повече изтънявало, така че като се доближил до изображението, то станало тънко като косъм и човекът, обзет от непреодолим ужас, извикал да го изтеглят, в името Божие, нагоре, защото иначе ще бъде погубен. Онези го издърпали и въжето придобило постепенно първоначалната си якост. Така людете били принудени да се откажат от благодатното изображение и никога повече не го получили.

През 1392 година Света Богородица пратила от небето ангел в Тирол, във Валдраст край Зерлесберг. Той застанал пред кухото стъбло на една лиственица и рекъл в името на Божията майка: „Ти, стъбло, трябва да отгледаш изображението на небесната Божия майка.“ Изображението пораснало върху стъблото и две благочестиви пастирчета, Хензле и Петерле от село Мютценс, го забелязали най-напред през 1407 година. Смаяни, те се затичали към селяните и им рекли: „Вървете в планината, там в кухото стъбло стои нещо чудновато, което не дръзнахме да докоснем.“ Светото изображение било разпознато, отрязано от стъблото с трион и пренесено временно в Матрай. То останало там, докато за него не била изградена собствена църква във Валдраст, за което Света Богородица прибягнала до услугите на един беден дърводелец на име Луш, който се бил установил в Матрай. Когато той през нощта срещу Петдесетница лежал в леглото си и спял, дочул глас, който повторил трикратно: „Спиш ли или си буден?“ На третия път той се събудил и попитал: „Кой си ти и какво искаш?“ Гласът отговорил: „Ти трябва да издигнеш параклис в чест на Света Богородица във Валдраст.“ На което дърводелецът отвърнал: „Няма да го направя.“ Ала гласът се завърнал следващата нощ на Петдесетница и провел отново същия разговор. Тогава онзи рекъл: „Прекалено беден съм за това.“ Гласът се доближил до леглото му и през третата нощ на Петдесетница и казал пак същото. Така от грижи дърводелецът не успял да мигне в продължение на три нощи и се обърнал към гласа: „Как мислиш тази работа, та не ме оставяш намира?“ Гласът казал: „Трябва да го направиш!“ Дърводелецът повторил: „Няма да го направя!“ Тогава бил грабнат, издигнат нагоре и дочул същия глас: „Трябва да го направиш, осъзнай се!“ Онзи си рекъл: „О, бедният аз, какво е редно да сторя?“, и казал, че ще построи църквата, стига да знае точното място. Гласът казал: „В гората има зелена ливада, покрита с мъх, легни там и се отпусни, и правилното място ще ти бъде съобщено.“ Дърводелецът отишъл на посоченото място, легнал върху мъха и се отпуснал (оттук местността се казва Почивка в гората, Валдраст). Унесъл се и в съня си дочул две звънчета. Събудил се и видял пред себе си на ливадата, където сега се намира църквата, жена в бели одежди и с дете на ръце, като видението траяло само миг. Тогава той си помислил: Всемогъщи Боже, това очевидно е правилното място! Отправил се натам, където съзрял видението, и го отбелязал с намерението да построи там църква, а звънчетата звънели, докато правел това, след което вече не се чували. Тогава той си рекъл: „Мили Боже, как ще сторя това? Беден съм и нямам средства да построя такава сграда.“ Гласът се обадил отново: „Върви при благочестивите люде, те ще ти дадат толкова, че да осъществиш делото си. И когато дойде време църквата да бъде осветена, тя ще стои непокътната тридесет и шест години, а сетне ще бъде усъвършенствана и в нея ще се случат велики знамения за вечни времена.“ И като понечил да започне строежа, дърводелецът отишъл при изповедника си и му съобщил всичко. Онзи го пратил при епископа на Бриксен и той ходил пет пъти в града, докато епископът му позволил да започне да гради църквата. Позволението от епископа било получено във вторника преди празника на свети Панкратий през 1409 година.