Якоб Гримм - Немски сказания (Том първи)

Един гостилничар от прочут с богатствата си град се връщал у дома си заедно с двама търговци на вино от лозята, където закупили значително количество вино, пътят им минавал край бесилката и макар да бързали, погледнали и видели трима обесени, които били екзекутирани преди много години. Тогава единият от търговците се провикнал: „Е, гостилничарю, тези тримата приятели, дето висят там, също са били твои гости.“ „Ха, възкликнал гостилничарят в добро настроение, те могат да дойдат и тази нощ и да похапнат с мен!“ Какво се случва? Когато подпийналият гостилничар слиза от коня, влиза в стаята си и сяда там, обзема го силен страх, така че не е в състояние да повика някого. Междувременно влиза слугата с намерение да му събуе ботушите и вижда господаря си полумъртъв в креслото. Повиква жена му и когато тя все пак посвестява мъжа си с помощта на по-силни средства, го пита какво е станало. Той разказва, че като минавал покрай тях, поканил тримата обесени на гости и като стигнал в стаята си, те също встъпили в нея в ужасяващия вид, в който висели на бесилката, и му давали настойчиво знак да отиде с тях. Най-сетне се появил домашният прислужник, при което трите духа изчезнали. Всички сметнали, че гостилничарят просто си е въобразил това, понеже в опиянението си се е сетил за онова, което извикал на грешниците, минавайки покрай тях, само че той легнал на легло и умрял на третия ден.

Някакъв швейцарски пастир, който често навестявал момичето си, трябвало всеки път да се промъква през Ройс, за да стигне отсреща, или пък да заобикаля отдалеч. Случило се така, че един път той се озовал на извънредно голяма височина и ядосано рекъл: „Бих искал дяволът да е тук и да ми построи мост до насреща.“ В същия миг дяволът се изправил пред него и казал: „Ако ми обещаеш първото живо общество, което мине по него, ще ти построя мост, по който винаги ще можеш да минаваш от едната до другата страна и обратно.“ Пастирът се съгласил; за няколко мига само мостът бил готов, а онзи подкарал една дива коза пред себе си и вървял след нея. Измаменият дявол тутакси хвърлил надолу частите на разкъсаното животно.

Един франконски крал имал дванадесет пажа, наричани Немските ученици, и всеки от тях се казвал Йоханес. Те пътували върху една рулетка през различни страни и за двадесет и четири часа били в състояние да узнаят какво се случва в целия свят. След което го съобщавали на краля. Дяволът обаче всяка година свалял едного от рулетката и го вземал като мито. Последния свалил на Петерсберг край Ерфурт, наричан преди това Берберсберг. Кралят се заинтересувал къде се е озовал последният, и като научил, че е паднал при един красив хълм, накарал да построят параклис, нарекъл го „Корпус Кристи“ и настанил там един отшелник. Тогава наоколо имало само вода и нищо не било застроено, та на параклиса окачили светилник, по който се ориентирал всеки, докато водата била източена към Заксенбург.

Близо до село Раперсдорф, намиращо се недалеч от град Щрелен в Долна Силезия, в равнината се забелязва дълбок ров, покрай който на известно разстояние тече поток, и въпросния ров простолюдието нарича Дяволския. Един селянин от Раперсдорф бил в голямо затруднение, тъй като не знаел как да отстрани дъждовната вода, заляла полята му. Тогава се появил дяволът и казал: „Дай ми седем работници да ми помагат и още през тази нощ ще ти изкопая ров, в който ще се оттече всичката вода от нивите ти и който ще е готов още преди зазоряване.“ Селянинът се съгласил и пратил на дявола работниците с техните инструменти. Като излязъл на следващия ден да нагледа как вървят работите, големият и обширен ров бил готов, само че работниците били изчезнали, а разкъсаните членове на нещастниците били разпръснати из околните поля.

В един замък близо до Баден в Ааргау живеела кралска дъщеря, която често отивала до близкия хълм, за да си отдъхва под храстите. Този хълм обаче бил обитаван отвътре от духове и веднъж, по време на ужасна буря, те го опустошили и разцепили. Когато кралската дъщеря дошла отново, решила да се спусне в отворилата се бездна, за да ги види. Като настъпила нощта, тя се спуснала навътре, но скоро била сграбчена от диви отблъскващи фигури и повлечена покрай множество бъчви все по-надолу в пропастта. На следния ден я открили на възвишение близо до опустошения хълм, нозете й били пуснали корени в земята, ръцете й били прораснали като дървесни клони, а тялото й наподобявало камък. С помощта на чудодейна икона, която донесли от близкия манастир, тя била освободена от това си ужасно състояние и върната в замъка. На върха на хълма поставили кръст, поради което и днес хълмът се казва Кройцлиберг 64 64 Кръстов хълм. , а пропастта с бъчвите — Дяволската изба.